Фен тема "Левски"

Фен тема "Левски"

Мнениеот хореографът на Чет Яну 31, 2008 7:51 pm

ПФК Левски е основан на 24 май 1914 г.

Шампион на България (25):
1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953,1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988,1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007

Купа на България (26):
1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959,1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1982, 1984, 1986,1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005, 2007

Суперкупа на България: 2005, 2007

Постижения в евротурнирите:
КНК - четвъртфиналист – 1970, 1977, 1987
Купата на УЕФА - четвъртфиналист – 1976, 2006
Шампионска лига-групова фаза - 2006-07

Стадион „Георги Аспарухов” – 28 000 седящи места

Треньорите:
В първите години след създаването на Левски - София не е имал треньор. Тренировките и състава за мачовете са се определяли от най-опитните играчи. От 1921г. общото събрание на клуба е избирало така наречения "завеждащ спорта", който е бил неплатеният треньор на футболния тим. Първи "завеждащ спорта" е бил Борис Василев - Боркиша. До 1932г. функциите на треньор неизменно са били изпълнявани от завеждащия спорта, с изключени през сезона 1923/24, когато официален играещ треньор е бил руснакът Михаил Борисов. Едва от 1932г. в клуба се въвежда официално длъжността треньор и тя е поверена на Цветан Генев - Цеко.
1921/22г. - Борис Василев
1922/23г. - Борис Василев
1923/24г. - Михаил Борисов
1924/25г. - Борис Василев
1925/26г. - Борис Василев
1926/27г. - Борис Василев
1927/28г. - Иван Качев
1928/29г. - Иван Качев
1929/30г. - Иван Качев
1930/31г. - Иван Качев
1931/32г. - Иван Качев
1932/33г. - Цветан Генев
1933/34г. - Иван Радоев, Георги Караиванов
1934/35г. - Георги Караиванов, Рудолф Льовенфелд
1935/36г. - Рудолф Льовенфелд, Иван Радоев
1936/37г. - Кирил Йовович
1937/38г. - Иван Радоев
1938/39г. - Димитър Мутафчиев
1939/40г. - Асен Панчев
1940/41г. - Милош Стружка
1941/42г. - Асен Панчев
1942/43г. - Асен Панчев
1943/44г. - Асен Панчев, Иван Радоев
1944/45г. - Иван Радоев
1945/46г. - Иван Радоев
1946/47г. - Иван Радоев
1947/48г. - Иван Радоев
1948/49г. - Рижьо Шомлай
1950г. - Иван Радоев
1951г. - Иван Радоев, Венцислав Ангелов
1952г. - Венцислав Ангелов, Любен Петров
1953г. - Димитър Мутафчиев
1954г. - Васил Спасов
1955г. - Васил Спасов
1956г. - Васил Спасов, Георги Пачеджиев
1957г. - Георги Пачеджиев
1958г. - Георги Пачеджиев
1958/59г. - Георги Пачеджиев
1959/60г. - Георги Пачеджиев, Коце Георгиев
1960/61г. - Коце Георгиев, Кръстьо Чакъров
1961/62г. - Кръстьо Чакъров
1962/63г. - Кръстьо Чакъров
1963/64г. - Кръстьо Чакъров
1964/65г. - Христо Младенов, Рудолф Витлачил
1965/66г. - Рудолф Витлачил
1966/67г. - Кръстьо Чакъров
1967/68г. - Кръстьо Чакъров
1968/69г. - Кръстьо Чакъров, Васил Спасов
1969/70г. - Кръстьо Чакъров, Рудолф Витлачил
1970/71г. - Рудолф Витлачил, Йончо Арсов
1971/72г. - Йончо Арсов
1972/73г. - Йончо Арсов, Димитър Дойчинов
1973/74г. - Димитър Дойчинов
1974/75г. - Димитър Дойчинов, Иван Вуцов
1975/76г. - Иван Вуцов
1976/77г. - Васил Спасов
1977/78г. - Иван Вуцов
1978/79г. - Иван Вуцов
1979/80г. - Иван Вуцов
1980/81г. - Христо Младенов
1981/82г. - Христо Младенов, Добромир Жечев
1982/83г. - Добромир Жечев
1983/84г. - Васил Методиев
1984/85г. - Васил Методиев
1985/86г. - Кирил Ивков
1986/87г. - Кирил Ивков, Павел Панов
1987/88г. - Васил Методиев
1988/89г. - Васил Методиев, Добромир Жечев
1989/90г. - Добромир Жечев, Павел Панов
1990/91г. - Павел Панов, Васил Методиев
1991/92г. - Васил Методиев, Динко Дерменджиев, Иван Вутов
1992/93г. - Иван Вутов
1993/94г. - Георги Василев
1994/95г. - Георги Василев
1995/96г. - Иван Кючуков
1996/97г. - Георги Цветков, Андрей Желязков
1997/98г. - Стефан Грозданов, Михаил Вълчев
1998/99г. - Вячеслав Грозни, Ангел Станков
1999/00г. - Любко Петрович, Димитър Димитров
2000/01г. - Владимир Федотов, Любо Петрович
2001/02г. - Любо Петрович, Георги Тодоров, Рюдигер Абрамчик, Славолюб Муслин
2002/03г. - Славолюб Муслин, Георги Тодоров
2003/04г. - Георги Тодоров, Георги Василев
2004г. - Станимир Стоилов

Стадионът:
Стадион „Георги Аспарухов”

През 1960 година Левски започва да строи поредния си и последен (засега) стадион в квартал „Герена”. След политическите промени хората поискаха той да се нарича „Георги Аспарухов” на името на легендарния футболист, загинал трагично през 1971 г. при автомобилна катастрофа. Стадионът разполага с 29 200 седящи места, разделени в 26 сектора и 3 официални ложи. Посетителите използват 12 входа за достъп до трубуните. Журналистическата ложа разполага с 130 места, от които 24 са оборудвани с постоянна високо-скоростна интернет връзка. Теренът е с размери 105 на 68 метра и е засаден с уникална тревна покривка. Осветлението от 1500 лукса е най-доброто във България. Гордост на стадиона е и супер модерният фитнес салон, в който едновремнно може да се подготвя цял отбор.

Средище на левскарския дух

„Герена”, днес „Георги Аспарухов” винаги ще присъства в съзнанието и сърцата на поколения левскари. Милиони са минали през трибуните, за да аплодират таланта на десетки и десетки майстори на топката. Тук история писаха Георги Аспарухов–Гунди, Сашо Костов, Христо Илиев–Патрата, Стефан Абаджиев-Теко, Димитър Йорданов–Кукуша, Димитър Жечев, Павел Панов, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Емил Спасов, Наско Сираков, Божидар Искренов, Боби Михайлов, Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Димитър Иванков, Елин Топузаков, Георги Иванов–Гонзо....и още много много други любимци на публиката. Стадионът е домакин на стотици паметни мачове. Тук Левски изигра и първия си домакински двубой от европейските клубни турнири, побеждавайки шведския Юргорден с 6:0.

История на първия собствен стадион на ПФК Левски

При основаването си през 1914 г. футболен клуб Левски не е разполагал със собствено игрище. Играчите са тренирали на терен с размери 80 на 40 метра в местността Могилката, където става и учредяването на клуба - пред 22 гимназия срещу НДК. По-късно отборът води подготовка на плаца на VІ софийски полк. Днес на това място е монументът "1300 години България".

През 1924 г. столичната община отрежда терен за строеж на игрище на футболен клуб Левски. Така на Първото редовно заседание на Столичния общински централен съвет от 13 октомври 1924 г. с Протокол № 42 по заявление на спортен клуб Левски вх. № 7922 / 8.ІХ от същата година мястото е предоставено. То е в Борисовата градина, северно от руската гробница, край бул. "Евлоги Георгиев" с площ от 16 декара. Пространството обхваща част от сегашния стадион "Васил Левски" и стадион "Дружба" срещу Перловската река.

Проектът за изграждането на игрището е изготвен безплатно от арх. Зафир Абрашев, който е сред основателите на дружеството и негов състезател. Строителството става на доброволни начала като се изгражда специален фонд "Игрище" от привържениците на клуба. Вноските се наричали "тухлички".

През 1934 г. стадионът на ПФК Левски е вече готов, а малко по-късно е построена и банята с топла вода - нещо нечувано за онези времена. Решаващо за изграждането на цялата база е
стадион - "Раковски"

преди всичко труда на членовете на клуба
стадион - "Раковски"
и неговите привърженици.

На 22 май 1926 г. Левски играе на своето собствено игрище и първия си международен мач срещу египетския Сфинкс (Кайро).

Към 1944 г. стадионът разполага с футболно игрище, пейки за 10 000 зрители, лекоатлетическа писта с 4 коридора, баскетболно и две волейболни площадки. Има също ресторант и кафене. Там се провеждат както срещи от държавното футболно първенство, така и мачове от шампионатите по лека атлетика, волейбол и баскетбол. Стойността на имота съгласно финансовия отчет за 1933 г. възлиза на 1 011 950 лв.

След 9. ІХ. 1944 г. по решение на ЦК на БКП от август 1949 г. спортният клуб Левски е закрит и трансформиран от клуб на народа в производствен и ведомствен по съветски образец. Прекръстен е на Динамо. Разпоредено е на Министерство на комуналното стопанство да изземе имуществото на клуба, след което стадионът е разрушен. По-късно на това място е изграден сегашния национален стадион, което означава край на романтичната авантюра.

Впоследствие отборът играе временно на ст. “Юнак”, после и в кв. “Иван Вазов”. Но по силата на поредното райониране игрището става собственост на милиционерския Спартак (София). Сега там се намира едноименният плувен комплекс. През 1960 година Левски започва да строи стадиона в квартал “Герена”. След промените хората поискаха той да се нарича “Георги Аспарухов”.

И до днес отборът не е получил обезщетение за изгонването от собствения му дом през 1949 г.

Ето защо ръководството на ПФК Левски в последните две години, базирайки се на текстове от новата българска Конституция, претендира за обезщетяване на ПФК Левски чрез дългосрочно предоставяне правото на ползуване на ст. "Раковски", който е държавна частна собственост.


Левски през периодите: 1914 - 1930 | 1931 – 1940 |1941 – 1950 |1951 – 1960 | 1961 – 1970 | 1971 – 1980 | 1981 – 1990 | 1991 – 2000 | Новият век

1914 - 1930
Години на романтика и идеализъм

През пролетта на 1914 г. мечтата на група софийски гимназисти се превръща в реалност. На 24 май те учредяват нов спортен и футболен клуб. По предложение на Борис Василев (Боркиша) клубът е кръстен на Апостола на свободата Васил Левски. През следващите месеци се съставя и уставът. Член I от него гласи: “Основава се на 24 май 1914 г. Софийски спортен футболен клуб Левски.”
Учредителното събрание избира ръководството на клуба в състав: Владимир Григориев (Владиса) председател, Георги Манолов (Манолето) подпредседател, Крум Динков секретар, Борис Василев (Боркиша) касиер, Стефан Тошков и Атанас Янков членове, и Костадин Манолов домакин. За контролна комисия са определени Зафир Абрашев, Крум Траянов и Любомир Чавдаров. Всички момчета, избрани в ръководството на клуба, са и състезатели от футболния тим.
Първоначално заниманията са се водели върху терен, наречен “Могилката” (където става и основаването), с размери 80х40 м. Днес там се намира градинката пред 22ро средно училище. През 1919 и 1920 г. тренировките на тима се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е монументът “1300 години България”.
Едва през 1924 г. Столичната община отпуска терен за построяване на игрище на СК Левски върху празно незастроено място, намиращо се вдясно от река Перловска, преди Орлов мост. Теренът тогава е представлявал сметище. Стадионът е проектиран от арх. Зафир Абрашав, бивш играч и основател на клуба. Той е и главен изпълнител на строителството. Целият му труд естествено е безплатен.
Първоначално цветовете на клуба са в червено и жълто. Със закупените през 1914 г. от Румъния фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе до 1920 г.
През 1921 г. отборът сменя цветовете и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета. Оттогава се налага прозвището му синия тим.
Със сигурност се знае, че първият мач на Левски е срещу ФК13 и е игран през лятото на 1914 г. на игрище “Славия”. ФК13 побеждава с 2:0. Пак според този дневник първият мач между Левски и Славия е игран на 01.04.1915 г. Славия побеждава с 1:0.
Шампионатната епопея на сините започва на 18.09.1921 г. с мача срещу Атлетик (София) 3:1. Той е в рамките на първото столично първенство за сезона 1921/22 г., организирано от новосъздадената Софийска спортна лига (ССЛ), чийто съучредител е и Левски. Държавно първенство все още не се играе.
През 20те години на 20и век популярността на Левски расте главоломно. През 1923, 1924, 1925 и 1929 г. отборът печели столичното първенство, но така и не успява да се пребори за републиканската титла. През това десетилетие блестят талантите на Цветан Генев–Генерала, който е основен голмайстор на отбора, на вратаря Петър ДимитровВертер, Алексъндър Христов–Шкубата, братята Димитър и Никола Мутафчиеви.
Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г. Австрийският треньор Леополд Нич включва 9 играчи на сините в първия международен мач, загубен от Австрия с 0:6. На олимпийските игри в Париж през 1924 г. Левски е представен от 9 играчи при загубата с 0:1 от Ирландия.

1931 – 1940
Епохата на Капуй, Панчето, Танка, Жабчо...

През 1933 г. сините най-сетне извоюват първата си републиканска титла. Отборът печели безапелационно столичното първенство с пет точки преднина от втория Славия. По пътя към финала са преодолени Борислав (Кюстендил) и Ботев (Ямбол), а в решаващия мач е победен Шипченски сокол (Варна) с 3:1. Цели 27 гола отбелязва най-голямата звезда Асен Пешев–Капуй. Сините отново са първенци на страната през сезона 1936/37 г. В столичния шампионат тимът разделя първото място с ФК-13, но благодарение на по-добрата си голова разлика продължава в републиканската фаза. Там сините елиминират Левски (Дупница), Ботев (Пловдив), а на финала се справят с Левски (Русе) след 1:1 и 3:0. Отборът се класира втори в София през 1931 и 1932 и втори в България през 1940 г.
Големите фигури на тима тогава са Асен Пешев–Капуй, смятан за най-силния нападател на Левски и националния отбор на България до 1940 г. Ярка следа оставят също Асен Панчев–Панчето, Борислав Габровски, Михаил Лозанов–Танка, Константин Ефремов–Жабчо. Всички те имат основен принос за спечелването на Балканската купа от нашия национален отбор през 1932 г.

1941 – 1950
Без конкуренция

Най-успешното и драматично десетилетие за отбора. Левски доминира на родната футболна сцена въпреки политическите промени след Втората световна война и деветосептемврийския преврат.
Тимът печели едновременно титлата и купата на страната през 1942, 1946, 1947, 1949 и 1950 г.
През 1942 г. отборът триумфира след първо място в софийската група и последователно преодоляване на Ботев (Пловдив), Атлетик (Дупница), Тича (Варна). На финала е надигран Македония (Скопие) след победи с 1:0 и 2:0.
В този период днешната Република Македония е била част от българските територии.
През 1946 г. тимът изпреварва Славия в софийския шампионат благодарение на по-добрата си голова разлика. След това са елиминирани Илинден (Петрич), ЛБ 45 (Бургас), Спартак (Варна) и на финала Локомотив (София) след 1:0 и 1:0.
Левски е шампион след 6 победи в крайната фаза и голова разлика 17:0.
Междувременно през есента на 1944 г. комунистическият режим обединява Левски с Пощенски спортен клуб (ПСК). Новият клуб е регистриран като ПСК Левски
През сезона 1946/47 г. Левски завършва втори в София след Локомотив, но според тогавашния регламент за крайната фаза се класират първите три отбора. Сините преодоляват Илинден (Петрич), Спартак (Варна), Левски (Пловдив) и на финала Локомотив (Сф) с 1:1 и 1:0
От сезона 1948/49 г. шампионатът на България е организиран в обща елитна държавна група, наречена “А” РФГ.
Без загубен мач Левски печели титлата. В края на 1949 г. обаче новата власт отново променя името на отбора и той се нарича Динамо.
Следващият шампионат започва през септември 1949 г., но продължава само 2 кръга. За формиране на нова “А” група се играят квалификационни турнири в София и провинцията. По съветски образец новият сезон започва през пролетта на 1950 г. по системата пролет/ есен.
По решение на местната федерация от новата “А” група е изваден насилствено ДНА (Пловдив) и е вкаран ЦДНВ.
Левски печели първенството.
През 40-те години блестят звездите на Димитър Дойчинов, Арсен Димитров–Ацко, Божин Ласков–Попето, Борислав Цветков–Жук, Любомир Алдев, Любомир Хранов–Мистри, Атанас Динев – Насо

1951–1960 г.
Затишие пред буря

За разлика от предишното десетилетие 50-те години не предлагат особено богати емоции на левскарите. Това е времето, в което партията-държава упорито и безусловно се стреми да налага ЦДНВ (после ЦСКА) като водеща спортна и футболна сила в страната. По силата на височайшето си положение военният клуб привлича най-талантливите играчи в България, като им предлага социални и битови удобства, непосилни за останалите тимове. Въпреки конюнктурата Левски продължава да държи първенството по популярност.
Единствената титла през това десетилетие сините извоюват през 1953 г., когато изпреварват ЦСКА с една точка в крайното класиране. Лидери на отбора тогава още са Васил Спасов–Валяка, Димитър Дойчинов, Иван Димчев-Бачин, Тодор Такев-Тоце, Арсен Димитров-Ацко, Амедео Клева.
Постепенно към края на 50-те години в Левски започват да блестят талантите на Стефан Абаджиев–Теко, Христо Илиев Патрата, Иван Дервентски, Димитър Йорданов–Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов–Соколето.

1961 – 1970
Фиеста в синьо

Изгрява звездата на Георги Аспарухов–Гунди. Той бързо ще се превърне във всеобщ любимец, съчетал прекрасното си футболно майсторство с благородство, скромност и коректност. Гунди блести не само със синята фланелка, но и с тази на националния отбор. Той отбелязва първия гол за България на световно първенство – през 1962 г. в Чили срещу Унгария. Четири години по-късно вкарва единственото попадение за отбора на световните финали в Англия, и то отново срещу Унгария.
В този период сините играят изключително атрактивен футбол и дори на тренировките им се стичат хиляди привърженици, за да се наслаждават на любимците си. Във всяко кътче на страната е събитие, когато гостуват Гунди, Стефан Абаджиев–Теко, Христо Илиев-Патрата, Стоян Йорданов–Кукуша, Александър Костов, Георги Соколов–Соколето, Цветан Веселинов–Меци и останалите им съотборници.
През 1965 г. сините триумфират с титлата след 12-годишно прекъсване. Треньор на състава е чешкият специалист Рудолф Витлачил. През 1968 и 1970 г. трофеят отново е син, а през 1969 и 1970 г. към клубната витрина се присъединява и националната купа. Десетилетието ще се запомни и с паметните мачове срещу европейските грандове Милан и Бенфика.
През ноември 1968 г. Левски побеждава ЦСКА със 7:2 в най-епохалния мач в историята на българския клубен футбол.

1971 – 1980
Силни в България, силни и в Европа

Десетилетието започва ужасяващо.
На 30 юни 1971 г. Георги Аспарухов–Гунди и съотборникът му Никола Котков загиват трагично при автомобилна катастрофа в прохода Витиня. България скърби за двамата големи спортисти.
Тежката рана оказва силно въздействие върху отбора и неговите привърженици. Взаимната им обич става още по-силна.
През средата и втората половина на 70-те години Левски играе най-качествения футбол в страната и съставлява гръбнака на националния отбор за световното първенство в Германия през 1974 г.
Основни фигури в състава са Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Добромир Жечев, Кирил Миланов–Байко, Стефан Павлов-Фифи, Георги Цветков, Тодор Барзов, Войн Войнов, Емил Спасов, Йордан Йорданов.
Левски е шампион през 1974, 1977 и 1979 г. и носител на националната купа през 1971, 1976, 1977, 1979 г.
Незабравими остават двубоите с Аякс, Барселона, Атлетико (Мадрид), Дуисбург.
В един от сблъсъците сините дори успяват да елиминират колоса от Амстердам.

В детско-юношеската школа расте нова смяна, за която в следващите години ще се говори с почит и възхищение.

1981 – 1990
Поколението, което забавляваше себе си и публиката

Много събития изпъстриха това десетилетие. Появи се поколение, за което мнозина твърдят, че е сред талантливите в историята на клуба. Цяла плеяда от таланти забавляваше запалянковците, които и до днес говорят за Божидар Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Пламен Николов, Ники Илиев, Емо Спасов, Руси Гочев, Мишо Вълчев и компания.
Тази звездна селекция, водена от опитния треньор Васил Методиев–Шпайдела, елиминира германския Щутгарт в два сезона поред и бе на косъм от четвъртфинал в турнира за Купата на шампионите. Сините демонстрираха изключително привлекателен футбол и триумфираха с титлата през 1984, 1985 и 1988 г. и с купата на страната през 1982, 1984, 1986 г.
Наско Сираков пък отбеляза гола за България срещу Италия в мача на откриването на световното първенство в Мексико през 1986 г.
И точно когато тимът бе в стихията си, комунистическата върхушка направи поредната си гавра с най-популярната футболна институция в страната. След скандален финал за Купата на България с ЦСКА ЦК на БКП разформирова състава и го прекръсти на Витоша. Естествено това име никога не се чу по трибуните, но обидата бе повече от болезнена.

1991 – 2000
Питайте Рейнджърс, питайте и ЦСКА

Два мача от това десетилетие ще останат завинаги в синята летопис. През есента на 1993 г. Левски елиминира славния Рейнджърс (Глазгоу) от турнира за КЕШ благодарение на топовния шут на Николай Тодоров–Кайзера в самия край на мача. Следващата есен сините разгромяват ЦСКА със 7:1 на националния стадион, като четири от попаденията са на Наско Сираков.
Двамата споменати играчи бяха лидерите и вдъхновителите на големия тим от 90-те години. Огромна помощ им оказваха Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Златко Янков, вратарят Пламен Николов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев.
През тези години клубът е управляван от Томас Лафчис, оказал се един от най-успешните президенти в историята.
Отборът става шампион през 1993, 1994 и 1995 г. и печели Купата на България през 1991, 1992, 1994 и 1998 г.
Играчи на Левски съставляваха гръбнака на националния отбор, постигнал най-големия успех в историята с четвъртото си място на световните финали в САЩ през 1994 г. Голове тогава отбелязаха Даниел Боримиров срещу Гърция и Наско Сираков срещу Аржентина.

Новият век
Титли, купи и четвъртфинал в Европа

С навлизането на мобилния телефонен оператор "М Тел" в структурите на най-популярния български футболен клуб, изявите на сините играчи стават още по-ярки. Финансова стабилност, редът и дисциплината дават сериозна преднина на левскарите в сравнение с останалите български отбори. Не закъсняват и трите поредни титли, гарнирани с два дубъла на домашната сцена. Идването на сръбския специалист Люпко Петрович дава нова визия на тима, който само в продължение на две години променя изцяло облика си, играейки важна роля не само в българския футбол, но вече и на европейската сцена.

Безспорно голямото синьо завръщане е класическата победа срещу хърватския гранд Хайдук (Сплит) пред препълнените трибуни на стадион "Георги Аспарухов". Сините запалянковци започват да мечтаят за нови победи, но срещата с големия Ювентус, завършила 1:3, ги връща бързо-бързо на земята. Равенството в Торино обаче дава нови поводи за радост и надежда. В тима се налагат имена като Димитър Иванков, Георги Иванов, Александър Александров, Серж Йофу, Станимир Стоилов и Асен Николов.
На два пъти съдбата обръща гръб на сините в борбата за влизане в европейската Шампионска лига, пращайки срещу Левски турските Бешикташ и Галатасарай.

От Истанбул започва и голямото завръщане на сините фенове по европейските терени. Поради обясними причини повечето от тях не можеха да пътуват зад граница, но след падането на комунистическия режим привържениците на Леавски могат да подкрепят своите любимци навсякъде в Европа и света.
За трета поредна година само гол не стига на Левски да прескочи квалификациите за влизане в Шампионската лига, като този път препятствието е реномираният бивш носител на Купата на носителите на национални купи Динамо (Киев). Все пак през тези години сините изиграват доста важни и престижни мачове срещу Брьондби от Дания, Щурм (Грац), Славия (Прага), Челси и Ливърпул от Англия.

След Петрович на кормилото на тима се появява за кратко Димитър Димитров-Херо, под чието ръководство тимът печели нова титла и купа на страната. За броени месеци на “Герена” акостира и Владимир Федотов, за да се появи след него отново Люпко Петрович. И както може да се очаква, титлата отново е синя. В отбора се утвърждават Елин Топузаков, Димитър Телкийски, Илиан Стоянов, Миодраг Пантелич, Саша Симонович, Георги Чиликов, Георги Петков.
Честите смени на треньорите - Люпко, Херо, Федотов, Георги Тодоров, Абрамчик, Муслин и Георги Василев, не дават положителни резултати и най-големите успехи в този период са една титла и две национални купи.

През 2004 г. ръководството на тима реши да въведе редица промени. В Левски се върна като старши треньор бившият футболист на сините Станимир Стоилов. Бяха освободени редица опитни играчи, други - продадени, а на тяхно място дойдоха младите таланти от школата на клуба - Домовчийски, Ники Михайлов, Лъчо Балтанов, Живко Миланов, Ники Димитров, Мариян Огнянов, екзотичните перли Лусио Вагнер и Ричард Еромоигбе, французинът Седрик Бардон и хърватският бранител Игор Томашич. В отбора се завърнаха блудният син Христо Йовов и неостаряващият Даниел Боримиров и като че ли оттам започна всичко хубаво. Защо лиω Попитайте Оксер, Марсилия, Артмедия и Удинезе, те знаят най-добре. За пети път в историята на клуба левскарите стигат до четвъртфинал в евротурнир, а сините фенове заляха Стария континент. При този исторически поход в Европа спечелването на титлата през 2006 г. в България бе най-нормалното нещо, което можеше да се случи в дните преди световното първенство в Германия.

ЕТО ТОВА Е ЛЕВСКИ !!!
http://goalissimo.org/team/fan.php?id=4628

Хореографите
Регион: 1 / Лига: 2 / Група: 1

Аватар
хореографът
Резерва във "В" група
 
Мнения: 287
Регистриран на: Сря Яну 23, 2008 4:33 pm
Местоположение: Благоевград

Мнениеот lozunga на Пет Фев 01, 2008 1:02 am

Супер,браво!Само Левски :)
Изображение

Аватар
lozunga
Юноша
 
Мнения: 70
Регистриран на: Нед Яну 20, 2008 8:55 pm
Местоположение: София

Мнениеот Loopy на Пет Фев 01, 2008 8:45 am

Добре си се справил с темата има хубава информация браво и лозунга а така само Левски :)
Изображение

Аватар
Loopy
Юноша
 
Мнения: 63
Регистриран на: Пет Яну 04, 2008 11:38 am

Мнениеот UnD3AD на Пет Фев 01, 2008 8:52 am

България е нашата родина
Апостола е нашия баща
Георги Аспарухов е стадиона
А Левски е в нашите сърца

САМО ЛЕВСКИИИ ! ;)
bLu3_EagLe FC
Регион-2
Лига-2
Група-3
Изображение

Аватар
UnD3AD
Юноша
 
Мнения: 146
Регистриран на: Чет Яну 03, 2008 1:55 pm
Местоположение: ЕлИн ПеЛиН

Мнениеот DoGMaN на Пет Фев 01, 2008 3:24 pm

UnD3AD написа:България е нашата родина
Апостола е нашия баща
Георги Аспарухов е стадиона
А Левски е в нашите сърца

САМО ЛЕВСКИИИ ! ;)



Секси стихче :) , ама има и още едно:

Турция е вашата родина,
Мохамед е вашия баща.
Кочина ви е стадиона,
еничари са вашите деца... (отнася се за ЦСКА)

Какъв е извода? - само ЛЕВСКИ!

Аватар
DoGMaN
Юноша
 
Мнения: 23
Регистриран на: Пет Яну 04, 2008 9:44 pm

Мнениеот ASRoma на Пет Фев 01, 2008 3:28 pm

Всички тези теми са за делийт !! само се настройвате един срещо друг !! Лапешки номера правите всички !
AS Roma 2/6/8
Изображение

Аватар
ASRoma
Резерва във "В" група
 
Мнения: 364
Регистриран на: Чет Яну 03, 2008 1:52 pm
Местоположение: Шумен

Мнениеот DoGMaN на Пет Фев 01, 2008 8:57 pm

ASRoma написа:Всички тези теми са за делийт !! само се настройвате един срещо друг !! Лапешки номера правите всички !


Баш от такива теми има нужда.Няма нужда от теми, в които се осмива позора на отбора, който мразите.В теми като тази, хората подкрепят любимият си отбор...

Аватар
DoGMaN
Юноша
 
Мнения: 23
Регистриран на: Пет Яну 04, 2008 9:44 pm

Мнениеот ВВС Равнец на Съб Фев 02, 2008 12:25 am

аз ще кажа само едно нещо и ще приключа с тази тема САМО ЛЕВСКИ И НИКОИ ДРУГ КОЙТО Е СРЕЩУ МЕНЕ ЗДРАВЕ ДА Е :lol:
Изображение

______________________
ВВС Равнец

Аватар
ВВС Равнец
Юноша
 
Мнения: 170
Регистриран на: Чет Яну 03, 2008 5:09 pm
Местоположение: Чирпан

Мнениеот oRiGiNaL на Съб Фев 02, 2008 1:10 am

ASRoma написа:Всички тези теми са за делийт !! само се настройвате един срещо друг !! Лапешки номера правите всички !


Еми за това точно са фен темите.За да пишат там фенове.Повярвай така има доста по-голям мир от иначе....
А който почне да се заяжда има си отговорни лица ще му изтрият мненията и така всичко е ОК 8)

Аватар
oRiGiNaL
Юноша
 
Мнения: 55
Регистриран на: Пет Яну 04, 2008 9:12 pm
Местоположение: София

Мнениеот oRiGiNaL на Съб Фев 02, 2008 1:10 am

ASRoma написа:Всички тези теми са за делийт !! само се настройвате един срещо друг !! Лапешки номера правите всички !


Еми за това точно са фен темите.За да пишат там фенове.Повярвай така има доста по-голям мир от иначе....
А който почне да се заяжда има си отговорни лица ще му изтрият мненията и така всичко е ОК 8)

И накрая ЛЕВСКИ до гроб :roll:

Аватар
oRiGiNaL
Юноша
 
Мнения: 55
Регистриран на: Пет Яну 04, 2008 9:12 pm
Местоположение: София

Мнениеот bleedingstar на Нед Юни 22, 2008 8:57 pm

...И САМО ЛЕВСКИ ОБИЧАМЕ ТЕЕЕЕ....
FC Seantos 2/8/1

Търся вратар, защитници и халфове с умения 90 до 110 на линията и да са до 25 години. Пишете ЛС в играта :)

Аватар
bleedingstar
Резерва във "В" група
 
Мнения: 252
Регистриран на: Нед Май 18, 2008 8:58 pm
Местоположение: Sofia

Мнениеот goshev96 на Чет Юни 26, 2008 7:25 pm

bleedingstar написа:...И САМО ЛЕВСКИ ОБИЧАМЕ ТЕЕЕЕ....


:idea: :wink:
JuN!Nh0 !s 7h3 B3s7,
P!r!n G-15 7o0

goshev96
Юноша
 
Мнения: 12
Регистриран на: Чет Юни 26, 2008 7:09 pm
Местоположение: Blagoevgrad

Мнениеот Popski на Съб Юли 12, 2008 9:40 pm

И аз съм от Левски :)

Popski
Юноша
 
Мнения: 88
Регистриран на: Сря Юли 09, 2008 12:30 am
Местоположение: Троян

Мнениеот edinstveniat на Нед Юли 13, 2008 7:43 am

Popski написа:И аз съм от Левски :)

аз също
ИсПаНиЯ еВрОпЕйСкИ шАмПиОн
Chelsea fc 2/1/2

edinstveniat
Юноша
 
Мнения: 110
Регистриран на: Нед Юни 29, 2008 12:55 pm
Местоположение: Бяла Слатина

Мнениеот Arsenal на Пон Юли 14, 2008 3:07 pm

Левскар съм роден,Левскар и ще умра,на гроба ми ще пише смърт за ЦСКА.[color=darkblue]

Arsenal
Резерва във "В" група
 
Мнения: 203
Регистриран на: Пет Юли 11, 2008 11:02 am

Следваща

Назад към Футбол

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


С подкрепата на