Фен тема ЦСКА

Фен тема ЦСКА

Мнениеот killamasta на Чет Яну 31, 2008 7:15 pm

„ПФК ЦСКА“ АД — София
Име на отбор „ПФК ЦСКА“ АД — София
Прозвище Армейците, Червените
Основан 5 Май 1948
Стадион „Българска армия“
Капацитет 22 015
Собственик Прамод Митал
Президент Александър Томов
Старши треньор Димитър Пенев
Първенство „А“ ФГ
2007/08
Спонсор Vivatel
Екипировка Uhlsport, Puma (от лятото)

ЦСКА е български футболен клуб от София, 30 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и Суперкупа на България за 1989 и 2006 г., 2 пъти полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948 г., като още същата година става за първи път шампион на България. Това е най-успешният български футболен отбор на всички времена.
На 28 октомври 1923 г. клубовете — „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. [2] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. — Националната купа, а през 1944 г. — и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС'23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[3]

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС'23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис ІІІ“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС'23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС'23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[4]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[4] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-о място, а през 1947-а завършва 10-и и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[4] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името — „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През 1950 г. името на отбора е сменено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

В следващите две години новопреименуваният на „ЦДНВ“ армейски отбор взема шампионските титли.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[5] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-о място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[6][7]

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966/67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците — в тях те завършват съответно на пето и второ място.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става Голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. Армейците печелят 3 последователни титли.
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво остраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 1980 — 1981 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981/82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-1984.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.[8]

Разформироването
За поврат в развитието на Българския футбол
За поврат в развитието на Българския футбол

На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и от немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови: ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.[8]

1985 – 2007 г. [редактиране]

Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.[8]

През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988/89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.[9]

През сезон 1989-1990 Армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Иво Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски — треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.[10]

На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.[10] Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден.[11] На европейска сцена Армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.[12]

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996/1997, но изключително странно[10] бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. Тримата се карат за капитанската лента.[13] Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов също напуска.[10]

През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.

През лятото на 1999 г. начело на отбора застава Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“.[14] В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.[15] В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.[10]

След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров - Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равентство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.

През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивна игра,[16] но пореди семейни причини Катуци сдава поста през зимата. На негово място е назначен отново Станков, който, след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството, е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.

През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. На полусезона Армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех[17] и отборът остава 3-ти.

През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи — Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара — напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.[18] ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“.[19] Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.

В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения[20] армейците печелят 30-ата си рекордна титла.

До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първия мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 0:1. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0, и влизат в груповата фаза където остават четвърти. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.[21][22] Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.

Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.[23] След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 т. след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.

В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро. [24]. Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първият кръг от френският ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетина финалите от Локо (Пд.). Мачът с Локомотив е съпроводен със сандал, заради преостъпените на пловдивани футболисти (Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов). Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но от ръководството на Локомотив не спазиха договора и използваха футболистите в мача. Очаква се развитие по проблема. В края на полусезона армейците водят в класирането с 10 точки пред втория Локо Сф.

Имена [редактиране]
Факсимиле от вестник „Народен спорт“ от 5 май 1948 г.
Факсимиле от вестник „Народен спорт“ от 5 май 1948 г.

През годините отборът е носил различни имена [25]:

* Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947/48 и сезон 1948/49;
* Народна войска през 1950;
* Ц.Д.Н.В. през сезони 1951 и 1952;
* Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
* ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961/62;
* ЦСКА „Червено знаме“ от 1962/63 до 1967/68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
* ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968/69 до 1984/85 след обединение с ДФС Септември;
* ЦФКА „Средец“ от 1985/86 до 1988/89 след разформироването на отбора;
* ЦСКА от 1989/90 до сега;

Цесекарите биват наричани „Червените“ поради цвета на екипите си. Играчите биват наричани също така „армейци“, поради бившата свързаност на отбора с войската (ЦСКА означава Централен спортен клуб на армията). Пак поради това, във връзка с военния позив „Чорба, каша…“ отборът е назоваван от противниците с негативното „Чорбата“, а феновете му „чорбари“ . Други прозвище, свързвани в парафразата Централна свинска кочина на армията, са „свине“, „прасета“, „кочина“.[26]

Успехи

ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“.[27] В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го измества, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.

ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2 ), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към 2007 г.) е 184 мача, 76 победи, 34 равни и 74 загуби при голова разлика 282 — 259.

* 30 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005).
* 19 пъти носител на Националната купа (9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 10 пъти носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
* 4 пъти носител на Купата на Съветската армия (когато вече не е Национална купа — 1985,1986,1989 и 1990)
* 2 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006).

Стадион Българска армия [редактиране]

Основна статия: Българска армия (стадион)

стадион „Българска Армия“
стадион „Българска Армия“

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.

Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. — „Чавдар“, в периода 1949 — 1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 до сега — „Българска армия“.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора — Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места), Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.

През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „Динакорд“ — 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.

Емблема

Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ — изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.

При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.

Червеното символизира мъжкото начало, творческата сила и плодородието. То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони. В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката. Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.

Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове които са символ на плодородието и успеха. В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната. В емблемата присъства и прегънат на 4 места флаг с надпис „ЦДВ“ (1948-1949), „ЦДНВ“ (1950-1953), „ЦДНА“ (1954-1962). В периода 1948-1962 като единствено е сменяно името на отбора.

След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта. В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под флага е добавено съкращението ЧЗ (Червено Знаме). Във флага името ЦДНА е заменено с ЦСКА.

През 1964 се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено Знаме в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а флагът се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ

През 1968 г. е наравена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“ . Червеният флаг вече завършва с българския трибагреник.

За евротурнирите се използва друга емблема представляваща челвен щит с петоъчка в горния край. В средата на щита пише "ФК ЦСКА" а под надписа стоят 4 вертикални червени райета и футболна топка.

След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната — надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова неофициална емблема, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“. Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят текстовете „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. се появява нова неофициална емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.[38] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг 6 дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червен флаг, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В банера има надпис „ЦСКА“, а под него — годината 1948.

След смяна на името на ЦСКА за официален се използва моделът от 1987 г.

През 1998 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г.

През 2005 след спечелване на 30-тата титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.

„Атлетик (до 1919 — Футбол Клуб)“ (1910-23)



„Атлетик-Слава `23“ (1923-44)



„Чавдар (от 1948 — ЦДВ)“ (1944-48)



„Септември при ЦДВ“ (1948-49)

„ЦДНВ“ (1950-1953)



„ЦДНА“ (1954-1962)



„ЦСКА Червено Знаме“ (1962-1968)



„ЦСКА Червено Знаме“ вариант(1964-1968)

„ЦСКА Септемврийско Знаме“ (1968-1985)



„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант (1968-1985)



„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант за Евротурнирите (1968-1985)



„ЦФКА Средец“ (1985-1989)

„ЦСКА“ (1987-1988) и (1990-1998)



„ЦСКА“ (1998)



„ЦСКА“ (1989) и (1998-2005)



„ЦСКА“ (2005+)

Настоящ състав [редактиране]
Отборът на ЦСКА преди домакинският мач с Омония, Есен 2007
Отборът на ЦСКА преди домакинският мач с Омония, Есен 2007
№ Играч Позиция Предишен клуб
Вратари
12 Ивайло Петров Вратар Черно Море
22 Илко Пиргов Вратар Пирин (Благоевград)
?? Ивайло Василев Вратар ДЮШ на ЦСКА
?? Даниел Беконо Вратар Берое
Защитници
2 Павел Виданов защитник ДЮШ на ЦСКА
3 Александър Тунчев Ляв / централен защитник Локомотив (Пловдив)
6 Кирил Котев Десен / централен защитник Локомотив (Пловдив)
13 Никола Вуядинович Централен защитник Раднички Пирот
14 Валентин Илиев Централен защитник Металург (Запорожие)
15 Роберт Петров Ляв защитник Локомотив (Пловдив)
27 Куидо Ланзаат Централен Защитник Дуисбург
29 Александър Събев защитник ДЮШ на ЦСКА
84 Фелипе Машадо Ляв Защитник Униао Лейрия
?? Кристиян Узунов Защитник ДЮШ на ЦСКА
?? Ненад Настич Десен бек Войводина
Полузащитници
5 Тодор Янчев Дефанзивен халф Рандерс
8 Велизар Димитров (к) Атакуващ халф Марек
10 Георги Илиев Десен / централен халф Локомотив (Пловдив)
11 Емил Гъргоров Атакуващ Халф Страсбург
17 Зе Руи Атакуващ Халф Насионал Мадейра
18 Флорентин Петре Десен атакуващ халф Динамо (Букурещ)
20 Йордан Юруков Ляв атакуващ халф Пирин (Благоевград)
21 Шалозе Удоджи Атакуващ халф Вихрен
28 Маркиньос Атакуващ халф ПФК Беласица
30 Йордан Тодоров Десен халф / защитник Черноморец (Бургас)
Нападатели
9 Хосе Гарсес Централен нападател Насионал (Уругвай)
31 Станко Йовчев Централен нападател ДЮШ на ЦСКА
99 Неи Централен нападател Навал
Треньорски щаб
Стойчо Младенов старши треньор
Анатоли Нанков помощник треньор
Пламен Липенски помощник треньор
Бисер Цолов анализатор
Стоян Йорданов треньор на вратарите
Ренато Шмид кондиционен треньор

Трансфери зима 2007-2008 [редактиране]
Играч Позиция Отбор
Емил Гъргоров[39] Халф под наем от Страсбург
Даниел Беконо Вратар от Берое
Ненад Настич Десен бек от Войводина
Муса Гай Централен защитник от Дуан
Симеон Златев Полузащитник от Черноморец (Несебър)
Кевин Амунеке[40] Халф в Норкьопинг
Юлиан Куртелов Нападател освободен
Георги Чиликов Централен нападател в Далиен
Абдер Кабус Дефанзивен халф в Реал Мурсия

Сезон

Основна статия: ЦСКА през сезон 2007/08

„А“ футболна група [редактиране]
№ Отбор М П Р З Г.р. +- Т
1. ЦСКА 15 13 2 0 24-5 19 41
2. Локо (София) 15 9 4 2 27-14 13 31
3. Славия 15 9 3 3 24-11 13 30
4. Левски 14 8 4 2 26-11 15 28
… … … … … … … … …

Купа на България [редактиране]

1/16 финал

31 октомври 2007

* ПФК Локомотив (Пловдив) 1 : 0 ПФК ЦСКА (София)

(63 min. Мартин Камбуров)

Купа на УЕФА [редактиране]

Първи кръг [редактиране]

20 септември 2007

* ФК Тулуза 0 : 0 ПФК ЦСКА (София)

4 октомври 2007

* ПФК ЦСКА (София) 1 : 1 ФК Тулуза

(65 min. Ней) - (90+6 min. Жиняк)

Управници

Треньори

Основна статия: Треньори на ПФК ЦСКА София

Сред най-успешните треньори на ЦСКА са Крум Милев (рекордьор по спечелени титли в българското първенство — 11), Стоян Орманджиев, Манол Манолов, Аспарух Никодимов, Димитър Пенев.

Председатели на СК ЦСКА [редактиране]

* генерал-лейтенант Георги Дамянов (почетен)
* генерал-майор Боян Българанов
* генерал-лейтенант Иван Кинов
* армейски генерал Добри Джуров
* генерал-полковник Георги Моменков
* генерал-полковник Здравко Георгиев
* генерал-лейтенант Стою Стоев
* генерал-лейтенант Ангел Пенков
* генерал-лейтенант Иван Иванов
* професор полковник Георги Христов
* генерал-лейтенант Тако Кръстев

Началници на ФК ЦСКА (1948-1991) [редактиране]

* майор Александър Николов (1948–1952)
* капитан Мишо Микулаш (1952–1954)
* майор Петко Дудов (1954–1959)
* полковник Любомир Константинов (1960–1961)
* полковник Петко Дудов (1961–1963)
* полковник Александър Николов (1963–1965)
* полковник Мишо Микулаш (1965–1975)
* полковник д-р Стефан Божков (1976–1978)
* полковник проф. Георги Христов (1979–1986)
* полковник Господин Чолаков (1986–1991)

Президенти на ФК ЦСКА [редактиране]

* Борис Станков (1990 – март 1991)
* Валентин Михов (март 1991 – 29 юни 1993)
* Борис Станков (29 юни 1993 – декември 1993)
* Петър Калпакчиев (декември 1993 – 1 юни 1994)
* Илия Павлов (1 юни 1994 – юли 1999)
* Любослав Пенев (юли 1999 – 2001)
* Васил Божков (2001 – 2006)

Настоящо ръководство

Основна статия: Ръководство на ЦСКА

* Едноличен собственик от 2006 г. — Прамод Митал
* Президент и председател на НС — Александър Томов
* Председател на УС — Александър Гарибов

Адрес: бул. „Драган Цанков“ №3, тел. 02 9633477, факс. 02 9633902

Известни играчи

Основна статия: Футболисти, играли в ЦСКА

Отборът на ЦСКА през 1973 г.
Отборът на ЦСКА през 1973 г.

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно[41] без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов.

На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.

На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.

Чуждестранни футболисти, играли в ЦСКА

* Ненад Лукич
* Деян Максич
* Йован Веселинович
* Саша Мъркич
* Саша Ковачевич
* Драган Шарац
* Божо Джуркович
* Иван Литера
* Драган Жилич
* Мичо Вранеш
* Драголюб Симонович
* Славко Матич
* Александър Мутавджич
* Оливер Ковачевич
* Ристе Милосавов



* Бобан Бабунски
* Саша Чирич
* Любчо Марковски
* Илия Найдоски
* Артим Шакири
* Жоао Карлош
* Леонардо Лима
* Родриго Соуса
* Агналдо Перейра
* Фабио Лима
* Тиаго Силва
* Бернардо Редин
* Карлос Пимиенто
* Хамилтон Рикард
* Анселмо Жаир



* Жоао Брито
* Жозе Емилио Фуртадо
* Стефан Джилио
* Чъкс Нвоко
* Кевин Амунеке
* Ибрахима Гай
* Мансуру Аянда
* Евген Немодруг
* Игор Харковченко
* Александру Пицурка
* Еуген Трика
* Беноа Кое
* Абдер Кабус
* Мурад Хидиуед
* Матия Матко



* Амиран Муджири
* Радослав Забавник
* Роберт Цаха
* Макдоналд Мукаси
* Евгений Хмарук
* Алтин Хаджи
* Йоел Линдпере
* Масена Моке
* Расмик Григорян
* Франсиско Мартос
* Маркос Чарас
* Сергей Якирович
* Гийом Да Зади

Сътрудничество [редактиране]

През 2007 г. ЦСКА подписва договори за сътрудничество с отборите на „Фламенго“ (Бразилия) и „Бенфика“ (Португалия), с които ще разменят футболисти, треньорски кадри и опит.

Екипи на ЦСКА [редактиране]
Екипи на ЦСКА за сезон 2005-2006
Екипи на ЦСКА за сезон 2005-2006

Основна статия: Екипи на ЦСКА

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.[42] Втори цвят с течение на времето става бялото като през определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.

В момента ЦСКА използва екипировка на Uhlsport, а от лято 2008 ще сменят доставчика с Пума.

Привърженици

Фен-клубове

ЦСКА е един от двата най-популярни футболни клуба в България. Привържениците му са организирани в Централен фенклуб и над 798 [43] фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция.

Известни привърженици

* Георги Първанов
* Стефан Данаилов
* Слави Трифонов
* Ники Кънчев
* Светла Петрова
* Йорданка Христова
* Ники Александров
* Тодор Кирков
* Георги Коритаров
* Иван Гарелов
* Недялко Йорданов
* ген. Любен Петров
* Валя Ахчиева
* Елин Рахнев
* Мария Илиева
* Спенс
* Гергана Полежанова
* Кольо Гилъна
* Лия
* Христо Гърбов
* Дони



* Момчил
* Йоана
* Юлиян Вергов
* Гриша Ганчев
* Иво Андреев
* Васил Василев - Зуека
* Долорес Арсенова
* Станимитр Илчев
* Иво Атанасов
* Тодор Шабански
* Гълъбин Боевски
* Румен Леонидов
* Стоян Александров
* Константин Коцев
* Мими Иванова
* Павел Поппандов
* Велко Кънев
* Виолета Гиндева
* Румен Луканов
* Иван Такев
* Милен Велчев



* Калин Катев
* Стойко Пеев
* Никола Анастасов
* Здравко от Ритон
* Вежди Рашидов
* Сашка Васева
* Ирен Онтева
* Бойко Василев
* Део
* Николай Камов
* Гергана Полежанова
* ген. Михо Михов
* Ивайло Христов
* акад. Благовест Сендов
* Никола Филчев
* Васил Михайлов
* Евтим Милошов
* Радо Шишарката
* Елена Гаврилова
* Григор Вачков
* Станислав Стратиев



* Любо Шарланджиев
* Невена Коканова
* Ива Екимова
* Видин Даскалов
* Румен Петков
* Ваня Щерева
* Галя и Миро от Каризма
* Румънеца
* Веско Маринов
* Маша Илиева
* Мадлен Пенева
* Елена Гърбева
* Тончо Токмакчиев
* Весела Лечева
* митрополит Кирил
* Орлин Горанов
* Таня Боева
* Устата
* Данчо от „Аламинут“

„Беласица“ (Петрич) · „Берое“ (Ст.Загора) · „Ботев“ (Пловдив) · „Видима-Раковски“ (Севлиево) · „Вихрен“ (Сандански) · „Левски“ (София) · „Литекс“ (Ловеч) · „Локомотив“ (Пловдив) · „Локомотив“ (София) · „Марек“ (Дупница) · „Пирин“ (Благоевград) · „Славия“ (София) · „Спартак“ (Варна) · „ЦСКА“ (София) · „Черно море“ (Варна) · „Черноморец“ (Бургас)
Представяне на ЦСКА, АС-23 и Чавдар по сезони

АС-23 - 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943

Чавдар - 1944 • 1945 • 1946 • 1947

ЦСКА - 1948 • 1948/49 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1958/59 • 1959/60 • 1960/61 • 1961/62 • 1962/63 • 1963/64 • 1964/65 • 1965/66 • 1966/67 • 1967/68 • 1968/69 • 1969/70 • 1970/71 • 1971/72 • 1972/73 • 1973/74 • 1974/75 • 1975/76 • 1976/77 • 1977/78 • 1978/79 • 1979/80 • 1980/81 • 1981/82 • 1982/83 • 1983/84 • 1984/85 • 1985/86 • 1986/87 • 1987/88 • 1988/89 • 1989/90 • 1990/91 • 1991/92 • 1992/93 • 1993/94 • 1994/95 • 1995/96 • 1996/97 • 1997/98 • 1998/99 • 1999/00 • 2000/01 • 2001/02 • 2002/03 • 2003/04 • 2004/05 • 2005/06 • 2006/07 • 2007/08


източник:wikipedia


Последна промяна killamasta на Сря Юли 16, 2008 7:54 pm, променена общо 1 път
Вицепрезидент на GFF
Финалист в турнира "Svoboda cup 1"
Мениджър на "svoboda"

killamasta
Вицепрезидент на GFF
 
Мнения: 974
Регистриран на: Вто Ное 13, 2007 5:05 pm
Местоположение: София

Мнениеот khristov на Чет Яну 31, 2008 7:40 pm

То хубаво, ама поне си направи труда да изтриеш ненужното и да редактираш малко, а не само copy-paste... :evil:
Правилник на потребителите на форума:
т. 1 Администраторът и модераторът винаги имат право!
т. 2 Ако админ-ът и мод-ът са в грешка, виж точка 1!
ПРАВИЛА ЗА ПИСАНЕ ВЪВ ФОРУМА

Аватар
khristov
Администратор
 
Мнения: 3330
Регистриран на: Нед Ное 04, 2007 10:03 pm
Местоположение: Twilight Zone
Отбор: Geeks United 3/A/1

Мнениеот killamasta на Чет Яну 31, 2008 7:56 pm

ColD_ZerO написа:То хубаво, ама поне си направи труда да изтриеш ненужното и да редактираш малко, а не само copy-paste... :evil:


аз съм изтрил каквото съм сметнал за добре :)
Вицепрезидент на GFF
Финалист в турнира "Svoboda cup 1"
Мениджър на "svoboda"

killamasta
Вицепрезидент на GFF
 
Мнения: 974
Регистриран на: Вто Ное 13, 2007 5:05 pm
Местоположение: София

Мнениеот jamellcho на Чет Яну 31, 2008 8:16 pm

Хубава тема.Преди да спра да гледъм футбол бех хен на ЦСКА.Ама сега праиме само смех на стадионите и хода само на селски мачове.
10 мангала седът и свирът,играчите бият съдиите и ни отстрани пиеме.Ей тва е мач :P

Аватар
jamellcho
Юноша
 
Мнения: 121
Регистриран на: Вто Яну 15, 2008 5:03 pm

Мнениеот ErgeNa на Пет Фев 01, 2008 11:43 am

Честита ни първа купа за тази година.
Изображение

Аватар
ErgeNa
Резерва във "В" група
 
Мнения: 255
Регистриран на: Нед Яну 27, 2008 9:26 pm
Местоположение: София

Re: Фен тема ЦСКА

Мнениеот oRiGiNaL на Съб Фев 02, 2008 1:07 am

killamasta написа:
ColD_ZerO написа:То хубаво, ама поне си направи труда да изтриеш ненужното и да редактираш малко, а не само copy-paste... :evil:


аз съм изтрил каквото съм сметнал за добре :)


killamasta написа:Сътрудничество [редактиране]


Я пак помисли какво си изтрил :idea:
Липсват някои моменти от историята ви обаче...

Аватар
oRiGiNaL
Юноша
 
Мнения: 55
Регистриран на: Пет Яну 04, 2008 9:12 pm
Местоположение: София

Мнениеот killamasta на Съб Фев 02, 2008 1:04 pm

Роби ти като Левскар не би трябвало да се месиш във фен темата на Цска :D :D :D
Вицепрезидент на GFF
Финалист в турнира "Svoboda cup 1"
Мениджър на "svoboda"

killamasta
Вицепрезидент на GFF
 
Мнения: 974
Регистриран на: Вто Ное 13, 2007 5:05 pm
Местоположение: София

Мнениеот killamasta на Нед Фев 10, 2008 12:23 pm

Избраха нашия вратар Ивайло Петров за най добър вратар на 2-рия турнир в Испания.Супер е.Дано продължава все така добе да ни пази вратата
Вицепрезидент на GFF
Финалист в турнира "Svoboda cup 1"
Мениджър на "svoboda"

killamasta
Вицепрезидент на GFF
 
Мнения: 974
Регистриран на: Вто Ное 13, 2007 5:05 pm
Местоположение: София

Мнениеот DON_DOBRINIO на Нед Фев 24, 2008 12:41 am

С голяма помощ от TyriaN (data.bg)Изображение
Изображение
-= ЦСКА СОФИЯ =-
Изображение
59 години слава,59 години чест,59 години величие...
ИСТОРИЯ

Изображение
AC-23 1923г.
ЦСКА София е създаден на 5 май 1948 г. - след обединение на физкултурните дружества Септември (1944) и Централен дом на войската (1948).

ЦСКА - ВОЛЯ, ТРУДОЛЮБИЕ И ВИСОК МОРАЛ.

На 28 октомври 1923 година клубовете - Атлетик (създаден през 1910 г.), Слава (създаден през 1916 г.) и Офицерски Спортен Клуб се обединяват под наименованието Офицерски Спортен Клуб Атлетик Слава 1923 или за кратко АС`23. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което осигурява екипировката за клуба. През 1931 г. отборът печели първенството на България, а през 1941 Националната купа. През 1944 АС`23 печели 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС`23 „Атлетик Парк“ е бил на същото място където е сега стадион „Българска армия“ като стадионът е бил завършен през 1938.

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на Шипка (София), както и на други деятели на шипченци, АС`23, Шипка-Победа и Спартак (Орландовци) (бивш „Цар Борис ІІІ“) се обединяват и образуват Чавдар. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г., в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23”, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. Решено е новият клуб да се нарича „Чавдар“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“. Секретар и отговарящ за футбола е Иван Башев.

Изображение
ЦСКА 1948г.
„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За база е определен стадион „Атлетик Парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьорът тежка категория Константин Николов - Замората, подготвящ и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.

„Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944. През 1945 е шести, 1946 заема 5 място, а 1947 година завършва 10-ти и изпада във втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на екс-функционера на „Шипка” Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната, към „Чавдар“ се присъединява Централния дом на войската с негови представители и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.

Изображение
ЦСКА София 1969г.
Председател вече е началника на Централния дом на войската майор Иван Мирски. След отпадането във втора дивизия управниците на Ц.Д.В. започват да търсят спасение чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със Спортист (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се договарят със Септември (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават дата на създаване на отбора да е 5 Май 1948 г. Отборът бива кръстен „Септември при ЦДВ“ и продължава участитето си в първенството. На финала Септември при ЦДВ среща Левски и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В първият си сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група Септември при ЦДВ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион Народна армия на който армейците играят своите мачове.

През 1950 името на отбора е сменено на „Народна войска“ поради смяната на името на Централният дом на войската с добавянето на определението народна. Отбора отново завършва на второ място след Динамо.

Изображение
ЦСКА 1977г.
В следващите две години новопреименуваният като „Ц.Д.Н.В.“ армейски отбор е без конкуренция вземайки на два пъти шампионските титли.

През 1953 отборът отново е преименуван на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“ който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 отборът е преименуван на Централен дом на народната армия (ЦДНА), а периода 1954 - 1962 е най-успешния през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

През 1962 ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора който бива поет от Министерство на народната отбрана. ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските Спартак и Ботев.

Изображение
ЦСКА 1986г.
Следващият сезон 1963-1964 ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството оставайки на 11 място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен от отбора след края на първенството.

ЦСКА продължава с лошата си игра като първата титла с новото име е постигната едва през 1966 г.

През сезона 1966/67 ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ където след две равенства с Интер с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците като в тях те завършват на 5-то и 2-ро място.

През 1968 ЦСКА отново е обединен със Септември (София) като отбора приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на армейците е привлечен Петър Жеков който става Голмайстор на България и печели златна отбувка.

От 1971 до 1973 армейците печелят 3 последователни титли.

Изображение
ЦСКА 1989г.
В следващите 4 сезона армейците си разменят по 2 титли с вечният враг Левски като през периода на европейско ниво армейците остраняват двукратният европейски шампион Аякс с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващият мач армейците падат с 4:1 от Байерн но ревашна побеждават с 2:1

Сезон 1980-1981 е изключително успешен за ЦСКА. Във първенството армейците печелят титлата, а на европейско ниво армейците печелят 2 пъти с по 1:0 срещу еврошампиона Нотингам Форест. Армейците биват спряни едва от бъдещия еврошампион Ливърпул в четвърт финала за КЕШ.

През сезон 1981/82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ като по пътя си отстранява Реал (Сосиедад), Гленторан, и еврошампиона Ливърпул с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща Байерн Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но мачът завършва с резултат 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-1984.

Изображение
ЦСКА 1999г.
През следващият сезон армейците отново не печелят титлата, а отбора е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и Левски-Спартак на финала за купата.

Отборът е възстановен през сезон 1985-1986 като „Средец“, а армейците завършват на 4-то място.

В следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен вземайки и трите титли, а през сезон 1988/89 ЦСКА достига до полуфинал в Купата на Носителите на Купи. В четвъртфинала ЦСКА среща холандския гранд Рода. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦСКА падат два пъти от Барселона на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2 където геният на холандския футбол забелязва Стоичков и решава да го вземе в Барселона.

През сезон 1989-1990 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

Следващата титла на армейците е през 1993, а армейците отпадат още в 1/16 финала за КЕШ.

След края на сезона армейците изпадат в дупка и с непрестанни смени на треньорите 5 поредни сезона не могат да спечелят нищо в първенството. По-добре се справят в Европа където през 1994 побеждават Ювентус с 3:2 но победата е отменена заради глупостта на БФС които не картотекират Петър Михтърски за евротурнирите.

Изображение
ЦСКА 2002г.
През 1996 за треньор е назначен Георги Василев който преди това е спечелил 4 титли (1 с Етър и 3 с Левски). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА.

През следващите години ЦСКа се преобразува в акционерно дружество и поради реорганизацията печелят титлата едва през 2003 г. с помощта на треньора Стойчо Младенов.

През 2005 армейците печелят 30-тата си рекордна титла.

Изображение
ЦСКА 2005г.
През сезон 2005-06 на шампионата на България отборът води класирането пред „Левски“ през зимната пауза с преднина която от много се счита за убедителна, но през пролетта бързо губи преднината и остава на втора позиция. Президента Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обиняват Божков. Отборът завършва на второ място с 3 точки след Левски. Божков обявява, че през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на Кремиковци Прамод Митал. Александър Томов става президент на отбора и обещава, че ЦСКА ще се бори да стане шампион. След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 обаче, ЦСКА изостава с 6 т. след Левски. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години.
Изображение
ЦСКА 2007г.

Изображение
ЦСКА 2007/2008г.
************************************************************
Успехи
първо място във вечната ранглиста на “А” група

30 пъти шампион на България: 1948 (като Септември при ЦДВ), 1951 (като ЦДНВ), 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1958/59, 1959/60, 1960/61, 1961/62 (като ЦДНА), 1965/66 (като ЦСКА Червено знаме), 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1975/76, 1979/80, 1980/81, 1981/82, 1982/83 (като ЦСКА Септемврийско знаме), 1986/87, 1988/89 (като ЦФКА Средец), 1989/90, 1991/92, 1996/97, 2002/03 и 2004/05 г. (като ЦСКА).

19 пъти носител на Купата на България: 9 пъти на Купата на Съветската армия - 1951 (като ЦДНВ), 1954, 1955, 1960/61 (като ЦДНА), 1964/65 (като ЦСКА Червено знаме), 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74 г. (като ЦСКА Септемврийско знаме) и 9 пъти на Купата на България – 1980/81, 1982/83, 1984/85 (като ЦСКА Септемврийско знаме), 1986/87, 1987/88, 1988/89 (като ЦФКА Средец), 1992/93, 1996/97, 1998/99 и 2005/06 г. (като ЦСКА).

Носител на Суперкупата на България: 1989/90 (като ЦФКА Средец) и 2005 (като ЦСКА)

4 пъти носител на Купата на Съветската армия: (като второстепенен турнир):1984/85 (като ЦСКА Септемврийско знаме), 1985/86 и 1988/89 г. (като ЦФКА Средец), 1989/90 г. (като ЦСКА).

Два пъти полуфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони: 1966/67 г. (като ЦСКА Червено знаме) и 1981/82 г. (като ЦСКА Септемврийско знаме).

Полуфиналист в турнира за Купата на носителите на националните купи: 1988/89 г. (като ЦФКА Средец).

***********************************************************

СТАДИОНЪТ
Стадион"Българска армия" се намира в Борисовата градина в центъра на София и представлява спортен комплекс с тенис кортове, баскетболна зала, лекоатлетическа писта, закрит балон за тенис на корт и футболно игрище.
ИзображениеИзображениеИзображение
Футболното игрище е с капацитет 22 015 места, разпределени по сектори както следва:

* Сектор А - 6417 места
* Сектор Б - 4889 места
* Сектор В - 5689 места
* Сектор Г - 5020 места

Покритите места на стадиона са 2100.
Игралното поле е със следните размери - дължина 105 метра и ширина 66 метра
В ложата за ветераните има 87 места. В журналистическата ложа има 80 места.
За озеленяването на игрището се грижи фирма "Байк". Стадионът разполага с нова професионална техника за поддържане на зелените площи - косачки и валяци "Хускварна".
През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба "Динакорд" - 48 киловата. Звуковото налягане е 107 децибела на седящо място.
Осветителната техника на стадиона също е от последно поколение, което позволява осветеността на точка от игровото поле да бъде 2100 лукса.
По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.
Стадионът също така разполага и със зала за пресконференции, която е с капацитет 80 места, зала на ветераните, където се организират срещи, коктейли и др.

ИзображениеИзображениеИзображение
Болна остава темата свързана с базите на футболните ни клубове. ЦСКА е готов да действа веднага щом проблемът се разреши.
ИзображениеИзображение
РЪКОВОДСТВО
Прамот Митал - Собственник на ПФК ЦСКА
Изображение
Александър Томов - Президент и претседател на ПФК ЦСКА
Изображение
Димитър Пенев - зам. Председател на НС
Изображение
Александър Гарибов - Изпълнителен директор и Председател на УС
Изображение
Красимир Гергов - член на УС
Изображение
Емил Костадинов - член на УС
Изображение
Йогеш Мехта - член на УС
Изображение

Представителен Отбор
1ИзображениеД.Беконо
3ИзображениеА.Тунчев
5ИзображениеТ.Янчев
6ИзображениеК.Котев
8ИзображениеВ.Димитров
9ИзображениеХ.Л.Гарсес
10ИзображениеГ.Илиев
11ИзображениеЕ.Гъргоров
12ИзображениеИ.Петров
13ИзображениеН.Вуядинович
14ИзображениеВ.Илиев
15ИзображениеР.Петров
17ИзображениеЖ.Руи
18ИзображениеФ.Петре
19ИзображениеГ.Чиликов
20ИзображениеЙ.Юруков
21ИзображениеШ.Удоджи
22ИзображениеИ.Пиргов
23ИзображениеА.Кабус
27ИзображениеК.Ланзаат
28ИзображениеМаркиньош
29ИзображениеА.Събев
30ИзображениеЙ.Тодоров
84ИзображениеФ.Мачадо
99ИзображениеНеи
Треньори
1950-1964ИзображениеК.Милев
1964-1965ИзображениеГ.Пинайчев
1965-1969ИзображениеС.Орманджиев
1969-1975ИзображениеМ.Манолов
1975-1977ИзображениеС.Йотцов
1977-1979ИзображениеН.Ковачев
1979-1982ИзображениеА.Никодимов
1982-1983ИзображениеС.Божков & ИзображениеБ.Станков
1983-1984ИзображениеА.Чачевски & ИзображениеМ.Манолов
1984-1985ИзображениеМ.Манолов
1985-1986ИзображениеС.Йоцов
1986-1990ИзображениеД.Пенев
1990-1992ИзображениеА.Никодимов
1992-1993ИзображениеЦ.Йончев
1993-1994ИзображениеГ.Хаджиевски
1994-1995ИзображениеБ.Колев & ИзображениеС.Джевизов
1995-1996ИзображениеП.Марков & ИзображениеГ.Василев
1996-1997ИзображениеГ.Василев
1997-1998ИзображениеГ.Василев & ИзображениеП.Зехтински
1998-2000ИзображениеД.Пенев
2000-2000ИзображениеС.Джевизов & ИзображениеА.Станков
2000-2001ИзображениеЕ.Катуци
2001-2001ИзображениеА.Никодимов
2001-2002ИзображениеЛ.Симони
2002-2004ИзображениеС.Младенов
2004-2005ИзображениеФ.Спасов
2005-2006ИзображениеМ.Йешич
2006-2007ИзображениеП.Марков
2007- ИзображениеС.Младенов
ЕКИПИ
ИзображениеИзображение
Производител: Изображение
Официален спонсор: Изображение
ЕМБЛЕМИ

Изображение
„Атлетик (до 1919 — Футбол Клуб)“ (1910-23)

Изображение
„Атлетик-Слава `23“ (1923-44)

Изображение
„Чавдар (от 1948 — ЦДВ)“ (1944-48 )

Изображение
„Септември при ЦДВ“ (1948-49)

Изображение
„ЦДНВ“ (1950-1953)

Изображение
„ЦДНА“ (1954-1962)

Изображение
„ЦСКА Червено Знаме“ (1962-1968)

Изображение
„ЦСКА Червено Знаме“вариант (1962-1968)

Изображение
„ЦСКА Септемврийско Знаме“ (1968-1985)

Изображение
„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант (1968-1985)

Изображение
„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант за Евротурнирите (1968-1985)

Изображение
„ЦФКА Средец“ (1985-1989)

Изображение
„ЦСКА“ (1987-1988) и (1990-1998)

Изображение
„ЦСКА“ (1998)

Изображение
„ЦСКА“ (1989) и (1998-2005)

Изображение
„ЦСКА“ (2005+)
Изображение Изображение

Аватар
DON_DOBRINIO
Юноша
 
Мнения: 28
Регистриран на: Нед Фев 17, 2008 10:10 am
Местоположение: Сливен

Мнениеот killamasta на Сря Мар 05, 2008 11:53 am

Браво и на теб :idea:
Вицепрезидент на GFF
Финалист в турнира "Svoboda cup 1"
Мениджър на "svoboda"

killamasta
Вицепрезидент на GFF
 
Мнения: 974
Регистриран на: Вто Ное 13, 2007 5:05 pm
Местоположение: София

Мнениеот killamasta на Съб Апр 12, 2008 12:37 pm

Хайде честита победа над Черно Море
Вицепрезидент на GFF
Финалист в турнира "Svoboda cup 1"
Мениджър на "svoboda"

killamasta
Вицепрезидент на GFF
 
Мнения: 974
Регистриран на: Вто Ное 13, 2007 5:05 pm
Местоположение: София

Мнениеот juveteam на Сря Юли 16, 2008 4:28 pm

Темата е супер ама трябва малко да се редактира вече....
Поне така си мисля...
За треньор титли и т.н.... :idea: :idea: :idea:
Изображение

Аватар
juveteam
Титуляр в "Б" група
 
Мнения: 1088
Регистриран на: Сря Юли 09, 2008 11:56 pm
Местоположение: Враца

Re: Фен тема ЦСКА

Мнениеот faizanmazhar00 на Пон Яну 31, 2022 6:49 pm

killamasta написа:„ПФК ЦСКА“ АД — София
Име на отбор „ПФК ЦСКА“ АД — София
Прозвище Армейците, Червените
Основан 5 Май 1948
Стадион „Българска армия“
Капацитет 22 015
Собственик Прамод Митал
Президент Александър Томов
Старши треньор Димитър Пенев
Първенство „А“ ФГ
2007/08
Спонсор Vivatel
Екипировка Uhlsport, Puma (от лятото)

ЦСКА е български футболен клуб от София, 30 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и Суперкупа на България за 1989 и 2006 г., 2 пъти полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948 г., като още същата година става за първи път шампион на България. Това е най-успешният български футболен отбор на всички времена.
На 28 октомври 1923 г. клубовете — „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. [2] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. — Националната купа, а през 1944 г. — и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС'23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[3]

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС'23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис ІІІ“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС'23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС'23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[4]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[4] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-о място, а през 1947-а завършва 10-и и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[4] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името — „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През 1950 г. името на отбора е сменено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

В следващите две години новопреименуваният на „ЦДНВ“ армейски отбор взема шампионските титли.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[5] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-о място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[6][7]

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966/67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците — в тях те завършват съответно на пето и второ място.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става Голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. Армейците печелят 3 последователни титли.
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво остраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 1980 — 1981 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981/82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-1984.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.[8]

Разформироването
За поврат в развитието на Българския футбол
За поврат в развитието на Българския футбол

На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и от немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови: ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.[8]

1985 – 2007 г. [редактиране]

Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.[8]

През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988/89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.[9]

През сезон 1989-1990 Армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Иво Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски — треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.[10]

На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.[10] Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден.[11] На европейска сцена Армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.[12]

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996/1997, но изключително странно[10] бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. Тримата се карат за капитанската лента.[13] Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов също напуска.[10]

През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.

През лятото на 1999 г. начело на отбора застава Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“.[14] В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.[15] В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.[10]

След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров - Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равентство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.

През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивна игра,[16] но пореди семейни причини Катуци сдава поста през зимата. На негово място е назначен отново Станков, който, след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството, е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.

През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. На полусезона Армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех[17] и отборът остава 3-ти.

През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи — Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара — напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.[18] ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“.[19] Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.

В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения[20] армейците печелят 30-ата си рекордна титла.

До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първия мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 0:1. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0, и влизат в груповата фаза където остават четвърти. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.[21][22] Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.

Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.[23] След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 т. след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.

В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро. [24]. Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първият кръг от френският ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетина финалите от Локо (Пд.). Мачът с Локомотив е съпроводен със сандал, заради преостъпените на пловдивани футболисти (Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов). Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но от ръководството на Локомотив не спазиха договора и използваха футболистите в мача. Очаква се развитие по проблема. В края на полусезона армейците водят в класирането с 10 точки пред втория Локо Сф.

Имена [редактиране]
Факсимиле от вестник „Народен спорт“ от 5 май 1948 г.
Факсимиле от вестник „Народен спорт“ от 5 май 1948 г.

През годините отборът е носил различни имена [25]:

* Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947/48 и сезон 1948/49;
* Народна войска през 1950;
* Ц.Д.Н.В. през сезони 1951 и 1952;
* Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
* ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961/62;
* ЦСКА „Червено знаме“ от 1962/63 до 1967/68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
* ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968/69 до 1984/85 след обединение с ДФС Септември;
* ЦФКА „Средец“ от 1985/86 до 1988/89 след разформироването на отбора;
* ЦСКА от 1989/90 до сега;

Цесекарите биват наричани „Червените“ поради цвета на екипите си. Играчите биват наричани също така „армейци“, поради бившата свързаност на отбора с войската (ЦСКА означава Централен спортен клуб на армията). Пак поради това, във връзка с военния позив „Чорба, каша…“ отборът е назоваван от противниците с негативното „Чорбата“, а феновете му „чорбари“ . Други прозвище, свързвани в парафразата Централна свинска кочина на армията, са „свине“, „прасета“, „кочина“.[26]

Успехи

ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“.[27] В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го измества, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.

ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2 ), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към 2007 г.) е 184 мача, 76 победи, 34 равни и 74 загуби при голова разлика 282 — 259.

* 30 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005).
* 19 пъти носител на Националната купа (9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 10 пъти носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
* 4 пъти носител на Купата на Съветската армия (когато вече не е Национална купа — 1985,1986,1989 и 1990)
* 2 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006).

Стадион Българска армия [редактиране]

Основна статия: Българска армия (стадион)

стадион „Българска Армия“
стадион „Българска Армия“

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.

Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. — „Чавдар“, в периода 1949 — 1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 до сега — „Българска армия“.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора — Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места), Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.

През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „Динакорд“ — 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.

Емблема

Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ — изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.

При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.

Червеното символизира мъжкото начало, творческата сила и плодородието. То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони. В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката. Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.

Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове които са символ на плодородието и успеха. В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната. В емблемата присъства и прегънат на 4 места флаг с надпис „ЦДВ“ (1948-1949), „ЦДНВ“ (1950-1953), „ЦДНА“ (1954-1962). В периода 1948-1962 като единствено е сменяно името на отбора.

След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта. В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под флага е добавено съкращението ЧЗ (Червено Знаме). Във флага името ЦДНА е заменено с ЦСКА.

През 1964 се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено Знаме в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а флагът се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ

През 1968 г. е наравена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“ . Червеният флаг вече завършва с българския трибагреник.

За евротурнирите се използва друга емблема представляваща челвен щит с петоъчка в горния край. В средата на щита пише "ФК ЦСКА" а под надписа стоят 4 вертикални червени райета и футболна топка.

След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната — надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова неофициална емблема, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“. Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят текстовете „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. се появява нова неофициална емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.[38] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг 6 дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червен флаг, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В банера има надпис „ЦСКА“, а под него — годината 1948.

След смяна на името на ЦСКА за официален се използва моделът от 1987 г.

През 1998 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г.

През 2005 след спечелване на 30-тата титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.

„Атлетик (до 1919 — Футбол Клуб)“ (1910-23)



„Атлетик-Слава `23“ (1923-44)



„Чавдар (от 1948 — ЦДВ)“ (1944-48)



„Септември при ЦДВ“ (1948-49)

„ЦДНВ“ (1950-1953)



„ЦДНА“ (1954-1962)



„ЦСКА Червено Знаме“ (1962-1968)



„ЦСКА Червено Знаме“ вариант(1964-1968)

„ЦСКА Септемврийско Знаме“ (1968-1985)



„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант (1968-1985)



„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант за Евротурнирите (1968-1985)



„ЦФКА Средец“ (1985-1989)

„ЦСКА“ (1987-1988) и (1990-1998)



„ЦСКА“ (1998)



„ЦСКА“ (1989) и (1998-2005)



„ЦСКА“ (2005+)

Настоящ състав [редактиране]
Отборът на ЦСКА преди домакинският мач с Омония, Есен 2007
Отборът на ЦСКА преди домакинският мач с Омония, Есен 2007
№ Играч Позиция Предишен клуб
Вратари
12 Ивайло Петров Вратар Черно Море
22 Илко Пиргов Вратар Пирин (Благоевград)
?? Ивайло Василев Вратар ДЮШ на ЦСКА
?? Даниел Беконо Вратар Берое
Защитници
2 Павел Виданов защитник ДЮШ на ЦСКА
3 Александър Тунчев Ляв / централен защитник Локомотив (Пловдив)
6 Кирил Котев Десен / централен защитник Локомотив (Пловдив)
13 Никола Вуядинович Централен защитник Раднички Пирот
14 Валентин Илиев Централен защитник Металург (Запорожие)
15 Роберт Петров Ляв защитник Локомотив (Пловдив)
27 Куидо Ланзаат Централен Защитник Дуисбург
29 Александър Събев защитник ДЮШ на ЦСКА
84 Фелипе Машадо Ляв Защитник Униао Лейрия
?? Кристиян Узунов Защитник ДЮШ на ЦСКА
?? Ненад Настич Десен бек Войводина
Полузащитници
5 Тодор Янчев Дефанзивен халф Рандерс
8 Велизар Димитров (к) Атакуващ халф Марек
10 Георги Илиев Десен / централен халф Локомотив (Пловдив)
11 Емил Гъргоров Атакуващ Халф Страсбург
17 Зе Руи Атакуващ Халф Насионал Мадейра
18 Флорентин Петре Десен атакуващ халф Динамо (Букурещ)
20 Йордан Юруков Ляв атакуващ халф Пирин (Благоевград)
21 Шалозе Удоджи Атакуващ халф Вихрен
28 Маркиньос Атакуващ халф ПФК Беласица
30 Йордан Тодоров Десен халф / защитник Черноморец (Бургас)
Нападатели
9 Хосе Гарсес Централен нападател Насионал (Уругвай)
31 Станко Йовчев Централен нападател ДЮШ на ЦСКА
99 Неи Централен нападател Навал
Треньорски щаб
Стойчо Младенов старши треньор
Анатоли Нанков помощник треньор
Пламен Липенски помощник треньор
Бисер Цолов анализатор
Стоян Йорданов треньор на вратарите
Ренато Шмид кондиционен треньор

Трансфери зима 2007-2008 [редактиране]
Играч Позиция Отбор
Емил Гъргоров[39] Халф под наем от Страсбург
Даниел Беконо Вратар от Берое
Ненад Настич Десен бек от Войводина
Муса Гай Централен защитник от Дуан
Симеон Златев Полузащитник от Черноморец (Несебър)
Кевин Амунеке[40] Халф в Норкьопинг
Юлиан Куртелов Нападател освободен
Георги Чиликов Централен нападател в Далиен
Абдер Кабус Дефанзивен халф в Реал Мурсия

Сезон

Основна статия: ЦСКА през сезон 2007/08

„А“ футболна група [редактиране]
№ Отбор М П Р З Г.р. +- Т
1. ЦСКА 15 13 2 0 24-5 19 41
2. Локо (София) 15 9 4 2 27-14 13 31
3. Славия 15 9 3 3 24-11 13 30
4. Левски 14 8 4 2 26-11 15 28
… … … … … … … … …

Купа на България [редактиране]

1/16 финал

31 октомври 2007

* ПФК Локомотив (Пловдив) 1 : 0 ПФК ЦСКА (София)

(63 min. Мартин Камбуров)

Купа на УЕФА [редактиране]

Първи кръг [редактиране]

20 септември 2007

* ФК Тулуза 0 : 0 ПФК ЦСКА (София)

4 октомври 2007

* ПФК ЦСКА (София) 1 : 1 ФК Тулуза

(65 min. Ней) - (90+6 min. Жиняк)

Управници

Треньори

Основна статия: Треньори на ПФК ЦСКА София

Сред най-успешните треньори на ЦСКА са Крум Милев (рекордьор по спечелени титли в българското първенство — 11), Стоян Орманджиев, Манол Манолов, Аспарух Никодимов, Димитър Пенев.

Председатели на СК ЦСКА [редактиране]

* генерал-лейтенант Георги Дамянов (почетен)
* генерал-майор Боян Българанов
* генерал-лейтенант Иван Кинов
* армейски генерал Добри Джуров
* генерал-полковник Георги Моменков
* генерал-полковник Здравко Георгиев
* генерал-лейтенант Стою Стоев
* генерал-лейтенант Ангел Пенков
* генерал-лейтенант Иван Иванов
* професор полковник Георги Христов
* генерал-лейтенант Тако Кръстев

Началници на ФК ЦСКА (1948-1991) [редактиране]

* майор Александър Николов (1948–1952)
* капитан Мишо Микулаш (1952–1954)
* майор Петко Дудов (1954–1959)
* полковник Любомир Константинов (1960–1961)
* полковник Петко Дудов (1961–1963)
* полковник Александър Николов (1963–1965)
* полковник Мишо Микулаш (1965–1975)
* полковник д-р Стефан Божков (1976–1978)
* полковник проф. Георги Христов (1979–1986)
* полковник Господин Чолаков (1986–1991)

Президенти на ФК ЦСКА [редактиране]

* Борис Станков (1990 – март 1991)
* Валентин Михов (март 1991 – 29 юни 1993)
* Борис Станков (29 юни 1993 – декември 1993)
* Петър Калпакчиев (декември 1993 – 1 юни 1994)
* Илия Павлов (1 юни 1994 – юли 1999)
* Любослав Пенев (юли 1999 – 2001)
* Васил Божков (2001 – 2006)

Настоящо ръководство

Основна статия: Ръководство на ЦСКА

* Едноличен собственик от 2006 г. — Прамод Митал
* Президент и председател на НС — Александър Томов
* Председател на УС — Александър Гарибов

Адрес: бул. „Драган Цанков“ №3, тел. 02 9633477, факс. 02 9633902

Известни играчи

Основна статия: Футболисти, играли в ЦСКА

Отборът на ЦСКА през 1973 г.
Отборът на ЦСКА през 1973 г.

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно[41] без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов.

На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.

На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.

Чуждестранни футболисти, играли в ЦСКА

* Ненад Лукич
* Деян Максич
* Йован Веселинович
* Саша Мъркич
* Саша Ковачевич
* Драган Шарац
* Божо Джуркович
* Иван Литера
* Драган Жилич
* Мичо Вранеш
* Драголюб Симонович
* Славко Матич
* Александър Мутавджич
* Оливер Ковачевич
* Ристе Милосавов



* Бобан Бабунски
* Саша Чирич
* Любчо Марковски
* Илия Найдоски
* Артим Шакири
* Жоао Карлош
* Леонардо Лима
* Родриго Соуса
* Агналдо Перейра
* Фабио Лима
* Тиаго Силва
* Бернардо Редин
* Карлос Пимиенто
* Хамилтон Рикард
* Анселмо Жаир



* Жоао Брито
* Жозе Емилио Фуртадо
* Стефан Джилио
* Чъкс Нвоко
* Кевин Амунеке
* Ибрахима Гай
* Мансуру Аянда
* Евген Немодруг
* Игор Харковченко
* Александру Пицурка
* Еуген Трика
* Беноа Кое
* Абдер Кабус
* Мурад Хидиуед
* Матия Матко



* Амиран Муджири
* Радослав Забавник
* Роберт Цаха
* Макдоналд Мукаси
* Евгений Хмарук
* Алтин Хаджи
* Йоел Линдпере
* Масена Моке
* Расмик Григорян
* Франсиско Мартос
* Маркос Чарас
* Сергей Якирович
* Гийом Да Зади

Сътрудничество [редактиране]

През 2007 г. ЦСКА подписва договори за сътрудничество с отборите на „Фламенго“ (Бразилия) и „Бенфика“ (Португалия), с които ще разменят футболисти, треньорски кадри и опит.

Екипи на ЦСКА [редактиране]
Екипи на ЦСКА за сезон 2005-2006
Екипи на ЦСКА за сезон 2005-2006

Основна статия: Екипи на ЦСКА

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.[42] Втори цвят с течение на времето става бялото като през определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.

В момента ЦСКА използва екипировка на Uhlsport, а от лято 2008 ще сменят доставчика с Пума.

Привърженици

Фен-клубове

ЦСКА е един от двата най-популярни футболни клуба в България. Привържениците му са организирани в Централен фенклуб и над 798 [43] фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция.

Известни привърженици

* Георги Първанов
* Стефан Данаилов
* Слави Трифонов
* Ники Кънчев
* Светла Петрова
* Йорданка Христова
* Ники Александров
* Тодор Кирков
* Георги Коритаров
* Иван Гарелов
* Недялко Йорданов
* ген. Любен Петров
* Валя Ахчиева
* Елин Рахнев
* Мария Илиева
* Спенс
* Гергана Полежанова
* Кольо Гилъна
* Лия
* Христо Гърбов
* Дони



* Момчил
* Йоана
* Юлиян Вергов
* Гриша Ганчев
* Иво Андреев
* Васил Василев - Зуека
* Долорес Арсенова
* Станимитр Илчев
* Иво Атанасов
* Тодор Шабански
* Гълъбин Боевски
* Румен Леонидов
* Стоян Александров
* Константин Коцев
* Мими Иванова
* Павел Поппандов
* Велко Кънев
* Виолета Гиндева
* Румен Луканов
* Иван Такев
* Милен Велчев



* Калин Катев
* Стойко Пеев
* Никола Анастасов
* Здравко от Ритон
* Вежди Рашидов
* Сашка Васева
* Ирен Онтева
* Бойко Василев
* Део
* Николай Камов
* Гергана Полежанова
* ген. Михо Михов
* Ивайло Христов
* акад. Благовест Сендов
* Никола Филчев
* Васил Михайлов
* Евтим Милошов
* Радо Шишарката
* Елена Гаврилова
* Григор Вачков
* Станислав Стратиев



* Любо Шарланджиев
* Невена Коканова
* Ива Екимова
* Видин Даскалов
* Румен Петков
* Ваня Щерева
* Галя и Миро от Каризма
* Румънеца
* Веско Маринов
* Маша Илиева
* Мадлен Пенева
* Елена Гърбева
* Тончо Токмакчиев
* Весела Лечева
* митрополит Кирил
* Орлин Горанов
* Таня Боева
* Устата
* Данчо от „Аламинут“

„Беласица“ (Петрич) · „Берое“ (Ст.Загора) · „Ботев“ (Пловдив) · „Видима-Раковски“ (Севлиево) · „Вихрен“ (Сандански) · „Левски“ (София) · „Литекс“ (Ловеч) · „Локомотив“ (Пловдив) · „Локомотив“ (София) · „Марек“ (Дупница) · „Пирин“ (Благоевград) · „Славия“ (София) · „Спартак“ (Варна) · „ЦСКА“ (София) · „Черно море“ (Варна) · „Черноморец“ (Бургас)
Представяне на ЦСКА, АС-23 и Чавдар по сезони

АС-23 - 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943

Чавдар - 1944 • 1945 • 1946 • 1947

ЦСКА - 1948 • 1948/49 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1958/59 • 1959/60 • 1960/61 • 1961/62 • 1962/63 • 1963/64 • 1964/65 • 1965/66 • 1966/67 • 1967/68 • 1968/69 • 1969/70 • 1970/71 • 1971/72 • 1972/73 • 1973/74 • 1974/75 • 1975/76 • 1976/77 • 1977/78 • 1978/79 • 1979/80 • 1980/81 • 1981/82 • 1982/83 • 1983/84 • 1984/85 • 1985/86 • 1986/87 • 1987/88 • 1988/89 • 1989/90 • 1990/91 • 1991/92 • 1992/93 • 1993/94 • 1994/95 • 1995/96 • 1996/97 • 1997/98 • 1998/99 • 1999/00 • 2000/01 • 2001/02 • 2002/03 • 2003/04 • 2004/05 • 2005/06 • 2006/07 • 2007/08


източник:wikipedia

well

faizanmazhar00
Юноша
 
Мнения: 7
Регистриран на: Пон Яну 31, 2022 5:37 pm

Re: Фен тема ЦСКА

Мнениеот Fai72721 на Пон Мар 14, 2022 11:46 am

killamasta написа:„ПФК ЦСКА“ АД — София
Име на отбор „ПФК ЦСКА“ АД — София
Прозвище Армейците, Червените
Основан 5 Май 1948
Стадион „Българска армия“
Капацитет 22 015
Собственик Прамод Митал
Президент Александър Томов
Старши треньор Димитър Пенев
Първенство „А“ ФГ
2007/08
Спонсор Vivatel
Екипировка Uhlsport, Puma (от лятото)

ЦСКА е български футболен клуб от София, 30 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и Суперкупа на България за 1989 и 2006 г., 2 пъти полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948 г., като още същата година става за първи път шампион на България. Това е най-успешният български футболен отбор на всички времена.
На 28 октомври 1923 г. клубовете — „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. [2] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. — Националната купа, а през 1944 г. — и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС'23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[3]

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС'23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис ІІІ“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС'23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС'23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[4]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[4] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-о място, а през 1947-а завършва 10-и и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[4] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името — „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През 1950 г. името на отбора е сменено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

В следващите две години новопреименуваният на „ЦДНВ“ армейски отбор взема шампионските титли.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[5] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-о място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[6][7]

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966/67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците — в тях те завършват съответно на пето и второ място.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става Голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. Армейците печелят 3 последователни титли.
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво остраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 1980 — 1981 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981/82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-1984.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.[8]

Разформироването
За поврат в развитието на Българския футбол
За поврат в развитието на Българския футбол

На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и от немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови: ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.[8]

1985 – 2007 г. [редактиране]

Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.[8]

През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988/89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.[9]

През сезон 1989-1990 Армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Иво Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски — треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.[10]

На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.[10] Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден.[11] На европейска сцена Армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.[12]

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996/1997, но изключително странно[10] бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. Тримата се карат за капитанската лента.[13] Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов също напуска.[10]

През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.

През лятото на 1999 г. начело на отбора застава Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“.[14] В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.[15] В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.[10]

След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров - Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равентство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.

През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивна игра,[16] но пореди семейни причини Катуци сдава поста през зимата. На негово място е назначен отново Станков, който, след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството, е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.

През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. На полусезона Армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех[17] и отборът остава 3-ти.

През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи — Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара — напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.[18] ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“.[19] Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.

В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения[20] армейците печелят 30-ата си рекордна титла.

До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първия мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 0:1. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0, и влизат в груповата фаза където остават четвърти. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.[21][22] Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.

Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.[23] След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 т. след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.

В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро. [24]. Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първият кръг от френският ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетина финалите от Локо (Пд.). Мачът с Локомотив е съпроводен със сандал, заради преостъпените на пловдивани футболисти (Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов). Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но от ръководството на Локомотив не спазиха договора и използваха футболистите в мача. Очаква се развитие по проблема. В края на полусезона армейците водят в класирането с 10 точки пред втория Локо Сф.

Имена [редактиране]
Факсимиле от вестник „Народен спорт“ от 5 май 1948 г.
Факсимиле от вестник „Народен спорт“ от 5 май 1948 г.

През годините отборът е носил различни имена [25]:

* Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947/48 и сезон 1948/49;
* Народна войска през 1950;
* Ц.Д.Н.В. през сезони 1951 и 1952;
* Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
* ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961/62;
* ЦСКА „Червено знаме“ от 1962/63 до 1967/68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
* ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968/69 до 1984/85 след обединение с ДФС Септември;
* ЦФКА „Средец“ от 1985/86 до 1988/89 след разформироването на отбора;
* ЦСКА от 1989/90 до сега;

Цесекарите биват наричани „Червените“ поради цвета на екипите си. Играчите биват наричани също така „армейци“, поради бившата свързаност на отбора с войската (ЦСКА означава Централен спортен клуб на армията). Пак поради това, във връзка с военния позив „Чорба, каша…“ отборът е назоваван от противниците с негативното „Чорбата“, а феновете му „чорбари“ . Други прозвище, свързвани в парафразата Централна свинска кочина на армията, са „свине“, „прасета“, „кочина“.[26]

Успехи

ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“.[27] В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го измества, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.

ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2 ), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към 2007 г.) е 184 мача, 76 победи, 34 равни и 74 загуби при голова разлика 282 — 259.

* 30 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005).
* 19 пъти носител на Националната купа (9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 10 пъти носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
* 4 пъти носител на Купата на Съветската армия (когато вече не е Национална купа — 1985,1986,1989 и 1990)
* 2 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006).

Стадион Българска армия [редактиране]

Основна статия: Българска армия (стадион)

стадион „Българска Армия“
стадион „Българска Армия“

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.

Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. — „Чавдар“, в периода 1949 — 1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 до сега — „Българска армия“.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора — Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места), Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.

През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „Динакорд“ — 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.

Емблема

Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ — изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.

При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.

Червеното символизира мъжкото начало, творческата сила и плодородието. То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони. В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката. Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.

Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове които са символ на плодородието и успеха. В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната. В емблемата присъства и прегънат на 4 места флаг с надпис „ЦДВ“ (1948-1949), „ЦДНВ“ (1950-1953), „ЦДНА“ (1954-1962). В периода 1948-1962 като единствено е сменяно името на отбора.

След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта. В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под флага е добавено съкращението ЧЗ (Червено Знаме). Във флага името ЦДНА е заменено с ЦСКА.

През 1964 се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено Знаме в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а флагът се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ

През 1968 г. е наравена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“ . Червеният флаг вече завършва с българския трибагреник.

За евротурнирите се използва друга емблема представляваща челвен щит с петоъчка в горния край. В средата на щита пише "ФК ЦСКА" а под надписа стоят 4 вертикални червени райета и футболна топка.

След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната — надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова неофициална емблема, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“. Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят текстовете „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. се появява нова неофициална емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.[38] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг 6 дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червен флаг, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В банера има надпис „ЦСКА“, а под него — годината 1948.

След смяна на името на ЦСКА за официален се използва моделът от 1987 г.

През 1998 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г.

През 2005 след спечелване на 30-тата титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.

„Атлетик (до 1919 — Футбол Клуб)“ (1910-23)



„Атлетик-Слава `23“ (1923-44)



„Чавдар (от 1948 — ЦДВ)“ (1944-48)



„Септември при ЦДВ“ (1948-49)

„ЦДНВ“ (1950-1953)



„ЦДНА“ (1954-1962)



„ЦСКА Червено Знаме“ (1962-1968)



„ЦСКА Червено Знаме“ вариант(1964-1968)

„ЦСКА Септемврийско Знаме“ (1968-1985)



„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант (1968-1985)



„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант за Евротурнирите (1968-1985)



„ЦФКА Средец“ (1985-1989)

„ЦСКА“ (1987-1988) и (1990-1998)



„ЦСКА“ (1998)



„ЦСКА“ (1989) и (1998-2005)



„ЦСКА“ (2005+)

Настоящ състав [редактиране]
Отборът на ЦСКА преди домакинският мач с Омония, Есен 2007
Отборът на ЦСКА преди домакинският мач с Омония, Есен 2007
№ Играч Позиция Предишен клуб
Вратари
12 Ивайло Петров Вратар Черно Море
22 Илко Пиргов Вратар Пирин (Благоевград)
?? Ивайло Василев Вратар ДЮШ на ЦСКА
?? Даниел Беконо Вратар Берое
Защитници
2 Павел Виданов защитник ДЮШ на ЦСКА
3 Александър Тунчев Ляв / централен защитник Локомотив (Пловдив)
6 Кирил Котев Десен / централен защитник Локомотив (Пловдив)
13 Никола Вуядинович Централен защитник Раднички Пирот
14 Валентин Илиев Централен защитник Металург (Запорожие)
15 Роберт Петров Ляв защитник Локомотив (Пловдив)
27 Куидо Ланзаат Централен Защитник Дуисбург
29 Александър Събев защитник ДЮШ на ЦСКА
84 Фелипе Машадо Ляв Защитник Униао Лейрия
?? Кристиян Узунов Защитник ДЮШ на ЦСКА
?? Ненад Настич Десен бек Войводина
Полузащитници
5 Тодор Янчев Дефанзивен халф Рандерс
8 Велизар Димитров (к) Атакуващ халф Марек
10 Георги Илиев Десен / централен халф Локомотив (Пловдив)
11 Емил Гъргоров Атакуващ Халф Страсбург
17 Зе Руи Атакуващ Халф Насионал Мадейра
18 Флорентин Петре Десен атакуващ халф Динамо (Букурещ)
20 Йордан Юруков Ляв атакуващ халф Пирин (Благоевград)
21 Шалозе Удоджи Атакуващ халф Вихрен
28 Маркиньос Атакуващ халф ПФК Беласица
30 Йордан Тодоров Десен халф / защитник Черноморец (Бургас)
Нападатели
9 Хосе Гарсес Централен нападател Насионал (Уругвай)
31 Станко Йовчев Централен нападател ДЮШ на ЦСКА
99 Неи Централен нападател Навал
Треньорски щаб
Стойчо Младенов старши треньор
Анатоли Нанков помощник треньор
Пламен Липенски помощник треньор
Бисер Цолов анализатор
Стоян Йорданов треньор на вратарите
Ренато Шмид кондиционен треньор

Трансфери зима 2007-2008 [редактиране]
Играч Позиция Отбор
Емил Гъргоров[39] Халф под наем от Страсбург
Даниел Беконо Вратар от Берое
Ненад Настич Десен бек от Войводина
Муса Гай Централен защитник от Дуан
Симеон Златев Полузащитник от Черноморец (Несебър)
Кевин Амунеке[40] Халф в Норкьопинг
Юлиан Куртелов Нападател освободен
Георги Чиликов Централен нападател в Далиен
Абдер Кабус Дефанзивен халф в Реал Мурсия

Сезон

Основна статия: ЦСКА през сезон 2007/08

„А“ футболна група [редактиране]
№ Отбор М П Р З Г.р. +- Т
1. ЦСКА 15 13 2 0 24-5 19 41
2. Локо (София) 15 9 4 2 27-14 13 31
3. Славия 15 9 3 3 24-11 13 30
4. Левски 14 8 4 2 26-11 15 28
… … … … … … … … …

Купа на България [редактиране]

1/16 финал

31 октомври 2007

* ПФК Локомотив (Пловдив) 1 : 0 ПФК ЦСКА (София)

(63 min. Мартин Камбуров)

Купа на УЕФА [редактиране]

Първи кръг [редактиране]

20 септември 2007

* ФК Тулуза 0 : 0 ПФК ЦСКА (София)

4 октомври 2007

* ПФК ЦСКА (София) 1 : 1 ФК Тулуза

(65 min. Ней) - (90+6 min. Жиняк)

Управници

Треньори

Основна статия: Треньори на ПФК ЦСКА София

Сред най-успешните треньори на ЦСКА са Крум Милев (рекордьор по спечелени титли в българското първенство — 11), Стоян Орманджиев, Манол Манолов, Аспарух Никодимов, Димитър Пенев.

Председатели на СК ЦСКА [редактиране]

* генерал-лейтенант Георги Дамянов (почетен)
* генерал-майор Боян Българанов
* генерал-лейтенант Иван Кинов
* армейски генерал Добри Джуров
* генерал-полковник Георги Моменков
* генерал-полковник Здравко Георгиев
* генерал-лейтенант Стою Стоев
* генерал-лейтенант Ангел Пенков
* генерал-лейтенант Иван Иванов
* професор полковник Георги Христов
* генерал-лейтенант Тако Кръстев

Началници на ФК ЦСКА (1948-1991) [редактиране]

* майор Александър Николов (1948–1952)
* капитан Мишо Микулаш (1952–1954)
* майор Петко Дудов (1954–1959)
* полковник Любомир Константинов (1960–1961)
* полковник Петко Дудов (1961–1963)
* полковник Александър Николов (1963–1965)
* полковник Мишо Микулаш (1965–1975)
* полковник д-р Стефан Божков (1976–1978)
* полковник проф. Георги Христов (1979–1986)
* полковник Господин Чолаков (1986–1991)

Президенти на ФК ЦСКА [редактиране]

* Борис Станков (1990 – март 1991)
* Валентин Михов (март 1991 – 29 юни 1993)
* Борис Станков (29 юни 1993 – декември 1993)
* Петър Калпакчиев (декември 1993 – 1 юни 1994)
* Илия Павлов (1 юни 1994 – юли 1999)
* Любослав Пенев (юли 1999 – 2001)
* Васил Божков (2001 – 2006)

Настоящо ръководство

Основна статия: Ръководство на ЦСКА

* Едноличен собственик от 2006 г. — Прамод Митал
* Президент и председател на НС — Александър Томов
* Председател на УС — Александър Гарибов

Адрес: бул. „Драган Цанков“ №3, тел. 02 9633477, факс. 02 9633902

Известни играчи

Основна статия: Футболисти, играли в ЦСКА

Отборът на ЦСКА през 1973 г.
Отборът на ЦСКА през 1973 г.

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно[41] без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов.

На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.

На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.

Чуждестранни футболисти, играли в ЦСКА

* Ненад Лукич
* Деян Максич
* Йован Веселинович
* Саша Мъркич
* Саша Ковачевич
* Драган Шарац
* Божо Джуркович
* Иван Литера
* Драган Жилич
* Мичо Вранеш
* Драголюб Симонович
* Славко Матич
* Александър Мутавджич
* Оливер Ковачевич
* Ристе Милосавов



* Бобан Бабунски
* Саша Чирич
* Любчо Марковски
* Илия Найдоски
* Артим Шакири
* Жоао Карлош
* Леонардо Лима
* Родриго Соуса
* Агналдо Перейра
* Фабио Лима
* Тиаго Силва
* Бернардо Редин
* Карлос Пимиенто
* Хамилтон Рикард
* Анселмо Жаир



* Жоао Брито
* Жозе Емилио Фуртадо
* Стефан Джилио
* Чъкс Нвоко
* Кевин Амунеке
* Ибрахима Гай
* Мансуру Аянда
* Евген Немодруг
* Игор Харковченко
* Александру Пицурка
* Еуген Трика
* Беноа Кое
* Абдер Кабус
* Мурад Хидиуед
* Матия Матко



* Амиран Муджири
* Радослав Забавник
* Роберт Цаха
* Макдоналд Мукаси
* Евгений Хмарук
* Алтин Хаджи
* Йоел Линдпере
* Масена Моке
* Расмик Григорян
* Франсиско Мартос
* Маркос Чарас
* Сергей Якирович
* Гийом Да Зади

Сътрудничество [редактиране]

През 2007 г. ЦСКА подписва договори за сътрудничество с отборите на „Фламенго“ (Бразилия) и „Бенфика“ (Португалия), с които ще разменят футболисти, треньорски кадри и опит.

Екипи на ЦСКА [редактиране]
Екипи на ЦСКА за сезон 2005-2006
Екипи на ЦСКА за сезон 2005-2006

Основна статия: Екипи на ЦСКА

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.[42] Втори цвят с течение на времето става бялото като през определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.

В момента ЦСКА използва екипировка на Uhlsport, а от лято 2008 ще сменят доставчика с Пума.

Привърженици

Фен-клубове

ЦСКА е един от двата най-популярни футболни клуба в България. Привържениците му са организирани в Централен фенклуб и над 798 [43] фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция.

Известни привърженици

* Георги Първанов
* Стефан Данаилов
* Слави Трифонов
* Ники Кънчев
* Светла Петрова
* Йорданка Христова
* Ники Александров
* Тодор Кирков
* Георги Коритаров
* Иван Гарелов
* Недялко Йорданов
* ген. Любен Петров
* Валя Ахчиева
* Елин Рахнев
* Мария Илиева
* Спенс
* Гергана Полежанова
* Кольо Гилъна
* Лия
* Христо Гърбов
* Дони



* Момчил
* Йоана
* Юлиян Вергов
* Гриша Ганчев
* Иво Андреев
* Васил Василев - Зуека
* Долорес Арсенова
* Станимитр Илчев
* Иво Атанасов
* Тодор Шабански
* Гълъбин Боевски
* Румен Леонидов
* Стоян Александров
* Константин Коцев
* Мими Иванова
* Павел Поппандов
* Велко Кънев
* Виолета Гиндева
* Румен Луканов
* Иван Такев
* Милен Велчев



* Калин Катев
* Стойко Пеев
* Никола Анастасов
* Здравко от Ритон
* Вежди Рашидов
* Сашка Васева
* Ирен Онтева
* Бойко Василев
* Део
* Николай Камов
* Гергана Полежанова
* ген. Михо Михов
* Ивайло Христов
* акад. Благовест Сендов
* Никола Филчев
* Васил Михайлов
* Евтим Милошов
* Радо Шишарката
* Елена Гаврилова
* Григор Вачков
* Станислав Стратиев



* Любо Шарланджиев
* Невена Коканова
* Ива Екимова
* Видин Даскалов
* Румен Петков
* Ваня Щерева
* Галя и Миро от Каризма
* Румънеца
* Веско Маринов
* Маша Илиева
* Мадлен Пенева
* Елена Гърбева
* Тончо Токмакчиев
* Весела Лечева
* митрополит Кирил
* Орлин Горанов
* Таня Боева
* Устата
* Данчо от „Аламинут“

„Беласица“ (Петрич) · „Берое“ (Ст.Загора) · „Ботев“ (Пловдив) · „Видима-Раковски“ (Севлиево) · „Вихрен“ (Сандански) · „Левски“ (София) · „Литекс“ (Ловеч) · „Локомотив“ (Пловдив) · „Локомотив“ (София) · „Марек“ (Дупница) · „Пирин“ (Благоевград) · „Славия“ (София) · „Спартак“ (Варна) · „ЦСКА“ (София) · „Черно море“ (Варна) · „Черноморец“ (Бургас)
Представяне на ЦСКА, АС-23 и Чавдар по сезони

АС-23 - 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943

Чавдар - 1944 • 1945 • 1946 • 1947

ЦСКА - 1948 • 1948/49 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1958/59 • 1959/60 • 1960/61 • 1961/62 • 1962/63 • 1963/64 • 1964/65 • 1965/66 • 1966/67 • 1967/68 • 1968/69 • 1969/70 • 1970/71 • 1971/72 • 1972/73 • 1973/74 • 1974/75 • 1975/76 • 1976/77 • 1977/78 • 1978/79 • 1979/80 • 1980/81 • 1981/82 • 1982/83 • 1983/84 • 1984/85 • 1985/86 • 1986/87 • 1987/88 • 1988/89 • 1989/90 • 1990/91 • 1991/92 • 1992/93 • 1993/94 • 1994/95 • 1995/96 • 1996/97 • 1997/98 • 1998/99 • 1999/00 • 2000/01 • 2001/02 • 2002/03 • 2003/04 • 2004/05 • 2005/06 • 2006/07 • 2007/08


източник:wikipedia

Good

Fai72721
Юноша
 
Мнения: 12
Регистриран на: Пон Мар 14, 2022 11:41 am

Re: Фен тема ЦСКА

Мнениеот zahidqureshi8519 на Вто Мар 15, 2022 10:56 am

killamasta написа:„ПФК ЦСКА“ АД — София
Име на отбор „ПФК ЦСКА“ АД — София
Прозвище Армейците, Червените
Основан 5 Май 1948
Стадион „Българска армия“
Капацитет 22 015
Собственик Прамод Митал
Президент Александър Томов
Старши треньор Димитър Пенев
Първенство „А“ ФГ
2007/08
Спонсор Vivatel
Екипировка Uhlsport, Puma (от лятото)

ЦСКА е български футболен клуб от София, 30 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и Суперкупа на България за 1989 и 2006 г., 2 пъти полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948 г., като още същата година става за първи път шампион на България. Това е най-успешният български футболен отбор на всички времена.
На 28 октомври 1923 г. клубовете — „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. [2] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. — Националната купа, а през 1944 г. — и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС'23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[3]

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС'23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис ІІІ“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС'23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС'23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[4]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[4] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-о място, а през 1947-а завършва 10-и и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[4] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името — „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През 1950 г. името на отбора е сменено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

В следващите две години новопреименуваният на „ЦДНВ“ армейски отбор взема шампионските титли.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[5] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-о място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[6][7]

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966/67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ с по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците — в тях те завършват съответно на пето и второ място.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става Голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. Армейците печелят 3 последователни титли.
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)
Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво остраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 1980 — 1981 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981/82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА пада с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-1984.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.[8]

Разформироването
За поврат в развитието на Българския футбол
За поврат в развитието на Българския футбол

На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и от немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови: ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.[8]

1985 – 2007 г. [редактиране]

Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.[8]

През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988/89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.[9]

През сезон 1989-1990 Армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Иво Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски — треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.[10]

На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.[10] Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден.[11] На европейска сцена Армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.[12]

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996/1997, но изключително странно[10] бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. Тримата се карат за капитанската лента.[13] Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов също напуска.[10]

През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.

През лятото на 1999 г. начело на отбора застава Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“.[14] В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.[15] В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.[10]

След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров - Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равентство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.

През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивна игра,[16] но пореди семейни причини Катуци сдава поста през зимата. На негово място е назначен отново Станков, който, след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството, е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.

През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. На полусезона Армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех[17] и отборът остава 3-ти.

През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи — Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара — напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.[18] ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“.[19] Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.

В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения[20] армейците печелят 30-ата си рекордна титла.

До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първия мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 0:1. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0, и влизат в груповата фаза където остават четвърти. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.[21][22] Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.

Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.[23] След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 т. след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.

В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро. [24]. Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първият кръг от френският ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетина финалите от Локо (Пд.). Мачът с Локомотив е съпроводен със сандал, заради преостъпените на пловдивани футболисти (Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов). Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но от ръководството на Локомотив не спазиха договора и използваха футболистите в мача. Очаква се развитие по проблема. В края на полусезона армейците водят в класирането с 10 точки пред втория Локо Сф.

Имена [редактиране]
Факсимиле от вестник „Народен спорт“ от 5 май 1948 г.
Факсимиле от вестник „Народен спорт“ от 5 май 1948 г.

През годините отборът е носил различни имена [25]:

* Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947/48 и сезон 1948/49;
* Народна войска през 1950;
* Ц.Д.Н.В. през сезони 1951 и 1952;
* Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
* ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961/62;
* ЦСКА „Червено знаме“ от 1962/63 до 1967/68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
* ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968/69 до 1984/85 след обединение с ДФС Септември;
* ЦФКА „Средец“ от 1985/86 до 1988/89 след разформироването на отбора;
* ЦСКА от 1989/90 до сега;

Цесекарите биват наричани „Червените“ поради цвета на екипите си. Играчите биват наричани също така „армейци“, поради бившата свързаност на отбора с войската (ЦСКА означава Централен спортен клуб на армията). Пак поради това, във връзка с военния позив „Чорба, каша…“ отборът е назоваван от противниците с негативното „Чорбата“, а феновете му „чорбари“ . Други прозвище, свързвани в парафразата Централна свинска кочина на армията, са „свине“, „прасета“, „кочина“.[26]

Успехи

ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“.[27] В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го измества, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.

ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2 ), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към 2007 г.) е 184 мача, 76 победи, 34 равни и 74 загуби при голова разлика 282 — 259.

* 30 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005).
* 19 пъти носител на Националната купа (9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 10 пъти носител на Купата на България (1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006).
* 4 пъти носител на Купата на Съветската армия (когато вече не е Национална купа — 1985,1986,1989 и 1990)
* 2 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006).

Стадион Българска армия [редактиране]

Основна статия: Българска армия (стадион)

стадион „Българска Армия“
стадион „Българска Армия“

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.

Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. — „Чавдар“, в периода 1949 — 1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 до сега — „Българска армия“.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора — Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места), Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.

През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „Динакорд“ — 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.

Емблема

Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ — изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.

При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.

Червеното символизира мъжкото начало, творческата сила и плодородието. То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони. В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката. Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.

Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове които са символ на плодородието и успеха. В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната. В емблемата присъства и прегънат на 4 места флаг с надпис „ЦДВ“ (1948-1949), „ЦДНВ“ (1950-1953), „ЦДНА“ (1954-1962). В периода 1948-1962 като единствено е сменяно името на отбора.

След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта. В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под флага е добавено съкращението ЧЗ (Червено Знаме). Във флага името ЦДНА е заменено с ЦСКА.

През 1964 се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено Знаме в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а флагът се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ

През 1968 г. е наравена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“ . Червеният флаг вече завършва с българския трибагреник.

За евротурнирите се използва друга емблема представляваща челвен щит с петоъчка в горния край. В средата на щита пише "ФК ЦСКА" а под надписа стоят 4 вертикални червени райета и футболна топка.

След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната — надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова неофициална емблема, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“. Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят текстовете „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. се появява нова неофициална емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.[38] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг 6 дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червен флаг, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В банера има надпис „ЦСКА“, а под него — годината 1948.

След смяна на името на ЦСКА за официален се използва моделът от 1987 г.

През 1998 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г.

През 2005 след спечелване на 30-тата титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.

„Атлетик (до 1919 — Футбол Клуб)“ (1910-23)



„Атлетик-Слава `23“ (1923-44)



„Чавдар (от 1948 — ЦДВ)“ (1944-48)



„Септември при ЦДВ“ (1948-49)

„ЦДНВ“ (1950-1953)



„ЦДНА“ (1954-1962)



„ЦСКА Червено Знаме“ (1962-1968)



„ЦСКА Червено Знаме“ вариант(1964-1968)

„ЦСКА Септемврийско Знаме“ (1968-1985)



„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант (1968-1985)



„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант за Евротурнирите (1968-1985)



„ЦФКА Средец“ (1985-1989)

„ЦСКА“ (1987-1988) и (1990-1998)



„ЦСКА“ (1998)



„ЦСКА“ (1989) и (1998-2005)



„ЦСКА“ (2005+)

Настоящ състав [редактиране]
Отборът на ЦСКА преди домакинският мач с Омония, Есен 2007
Отборът на ЦСКА преди домакинският мач с Омония, Есен 2007
№ Играч Позиция Предишен клуб
Вратари
12 Ивайло Петров Вратар Черно Море
22 Илко Пиргов Вратар Пирин (Благоевград)
?? Ивайло Василев Вратар ДЮШ на ЦСКА
?? Даниел Беконо Вратар Берое
Защитници
2 Павел Виданов защитник ДЮШ на ЦСКА
3 Александър Тунчев Ляв / централен защитник Локомотив (Пловдив)
6 Кирил Котев Десен / централен защитник Локомотив (Пловдив)
13 Никола Вуядинович Централен защитник Раднички Пирот
14 Валентин Илиев Централен защитник Металург (Запорожие)
15 Роберт Петров Ляв защитник Локомотив (Пловдив)
27 Куидо Ланзаат Централен Защитник Дуисбург
29 Александър Събев защитник ДЮШ на ЦСКА
84 Фелипе Машадо Ляв Защитник Униао Лейрия
?? Кристиян Узунов Защитник ДЮШ на ЦСКА
?? Ненад Настич Десен бек Войводина
Полузащитници
5 Тодор Янчев Дефанзивен халф Рандерс
8 Велизар Димитров (к) Атакуващ халф Марек
10 Георги Илиев Десен / централен халф Локомотив (Пловдив)
11 Емил Гъргоров Атакуващ Халф Страсбург
17 Зе Руи Атакуващ Халф Насионал Мадейра
18 Флорентин Петре Десен атакуващ халф Динамо (Букурещ)
20 Йордан Юруков Ляв атакуващ халф Пирин (Благоевград)
21 Шалозе Удоджи Атакуващ халф Вихрен
28 Маркиньос Атакуващ халф ПФК Беласица
30 Йордан Тодоров Десен халф / защитник Черноморец (Бургас)
Нападатели
9 Хосе Гарсес Централен нападател Насионал (Уругвай)
31 Станко Йовчев Централен нападател ДЮШ на ЦСКА
99 Неи Централен нападател Навал
Треньорски щаб
Стойчо Младенов старши треньор
Анатоли Нанков помощник треньор
Пламен Липенски помощник треньор
Бисер Цолов анализатор
Стоян Йорданов треньор на вратарите
Ренато Шмид кондиционен треньор

Трансфери зима 2007-2008 [редактиране]
Играч Позиция Отбор
Емил Гъргоров[39] Халф под наем от Страсбург
Даниел Беконо Вратар от Берое
Ненад Настич Десен бек от Войводина
Муса Гай Централен защитник от Дуан
Симеон Златев Полузащитник от Черноморец (Несебър)
Кевин Амунеке[40] Халф в Норкьопинг
Юлиан Куртелов Нападател освободен
Георги Чиликов Централен нападател в Далиен
Абдер Кабус Дефанзивен халф в Реал Мурсия

Сезон

Основна статия: ЦСКА през сезон 2007/08

„А“ футболна група [редактиране]
№ Отбор М П Р З Г.р. +- Т
1. ЦСКА 15 13 2 0 24-5 19 41
2. Локо (София) 15 9 4 2 27-14 13 31
3. Славия 15 9 3 3 24-11 13 30
4. Левски 14 8 4 2 26-11 15 28
… … … … … … … … …

Купа на България [редактиране]

1/16 финал

31 октомври 2007

* ПФК Локомотив (Пловдив) 1 : 0 ПФК ЦСКА (София)

(63 min. Мартин Камбуров)

Купа на УЕФА [редактиране]

Първи кръг [редактиране]

20 септември 2007

* ФК Тулуза 0 : 0 ПФК ЦСКА (София)

4 октомври 2007

* ПФК ЦСКА (София) 1 : 1 ФК Тулуза

(65 min. Ней) - (90+6 min. Жиняк)

Управници

Треньори

Основна статия: Треньори на ПФК ЦСКА София

Сред най-успешните треньори на ЦСКА са Крум Милев (рекордьор по спечелени титли в българското първенство — 11), Стоян Орманджиев, Манол Манолов, Аспарух Никодимов, Димитър Пенев.

Председатели на СК ЦСКА [редактиране]

* генерал-лейтенант Георги Дамянов (почетен)
* генерал-майор Боян Българанов
* генерал-лейтенант Иван Кинов
* армейски генерал Добри Джуров
* генерал-полковник Георги Моменков
* генерал-полковник Здравко Георгиев
* генерал-лейтенант Стою Стоев
* генерал-лейтенант Ангел Пенков
* генерал-лейтенант Иван Иванов
* професор полковник Георги Христов
* генерал-лейтенант Тако Кръстев

Началници на ФК ЦСКА (1948-1991) [редактиране]

* майор Александър Николов (1948–1952)
* капитан Мишо Микулаш (1952–1954)
* майор Петко Дудов (1954–1959)
* полковник Любомир Константинов (1960–1961)
* полковник Петко Дудов (1961–1963)
* полковник Александър Николов (1963–1965)
* полковник Мишо Микулаш (1965–1975)
* полковник д-р Стефан Божков (1976–1978)
* полковник проф. Георги Христов (1979–1986)
* полковник Господин Чолаков (1986–1991)

Президенти на ФК ЦСКА [редактиране]

* Борис Станков (1990 – март 1991)
* Валентин Михов (март 1991 – 29 юни 1993)
* Борис Станков (29 юни 1993 – декември 1993)
* Петър Калпакчиев (декември 1993 – 1 юни 1994)
* Илия Павлов (1 юни 1994 – юли 1999)
* Любослав Пенев (юли 1999 – 2001)
* Васил Божков (2001 – 2006)

Настоящо ръководство

Основна статия: Ръководство на ЦСКА

* Едноличен собственик от 2006 г. — Прамод Митал
* Президент и председател на НС — Александър Томов
* Председател на УС — Александър Гарибов

Адрес: бул. „Драган Цанков“ №3, тел. 02 9633477, факс. 02 9633902

Известни играчи

Основна статия: Футболисти, играли в ЦСКА

Отборът на ЦСКА през 1973 г.
Отборът на ЦСКА през 1973 г.

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно[41] без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов.

На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.

На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.

Чуждестранни футболисти, играли в ЦСКА

* Ненад Лукич
* Деян Максич
* Йован Веселинович
* Саша Мъркич
* Саша Ковачевич
* Драган Шарац
* Божо Джуркович
* Иван Литера
* Драган Жилич
* Мичо Вранеш
* Драголюб Симонович
* Славко Матич
* Александър Мутавджич
* Оливер Ковачевич
* Ристе Милосавов



* Бобан Бабунски
* Саша Чирич
* Любчо Марковски
* Илия Найдоски
* Артим Шакири
* Жоао Карлош
* Леонардо Лима
* Родриго Соуса
* Агналдо Перейра
* Фабио Лима
* Тиаго Силва
* Бернардо Редин
* Карлос Пимиенто
* Хамилтон Рикард
* Анселмо Жаир



* Жоао Брито
* Жозе Емилио Фуртадо
* Стефан Джилио
* Чъкс Нвоко
* Кевин Амунеке
* Ибрахима Гай
* Мансуру Аянда
* Евген Немодруг
* Игор Харковченко
* Александру Пицурка
* Еуген Трика
* Беноа Кое
* Абдер Кабус
* Мурад Хидиуед
* Матия Матко



* Амиран Муджири
* Радослав Забавник
* Роберт Цаха
* Макдоналд Мукаси
* Евгений Хмарук
* Алтин Хаджи
* Йоел Линдпере
* Масена Моке
* Расмик Григорян
* Франсиско Мартос
* Маркос Чарас
* Сергей Якирович
* Гийом Да Зади

Сътрудничество [редактиране]

През 2007 г. ЦСКА подписва договори за сътрудничество с отборите на „Фламенго“ (Бразилия) и „Бенфика“ (Португалия), с които ще разменят футболисти, треньорски кадри и опит.

Екипи на ЦСКА [редактиране]
Екипи на ЦСКА за сезон 2005-2006
Екипи на ЦСКА за сезон 2005-2006

Основна статия: Екипи на ЦСКА

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.[42] Втори цвят с течение на времето става бялото като през определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.

В момента ЦСКА използва екипировка на Uhlsport, а от лято 2008 ще сменят доставчика с Пума.

Привърженици

Фен-клубове

ЦСКА е един от двата най-популярни футболни клуба в България. Привържениците му са организирани в Централен фенклуб и над 798 [43] фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция.

Известни привърженици

* Георги Първанов
* Стефан Данаилов
* Слави Трифонов
* Ники Кънчев
* Светла Петрова
* Йорданка Христова
* Ники Александров
* Тодор Кирков
* Георги Коритаров
* Иван Гарелов
* Недялко Йорданов
* ген. Любен Петров
* Валя Ахчиева
* Елин Рахнев
* Мария Илиева
* Спенс
* Гергана Полежанова
* Кольо Гилъна
* Лия
* Христо Гърбов
* Дони



* Момчил
* Йоана
* Юлиян Вергов
* Гриша Ганчев
* Иво Андреев
* Васил Василев - Зуека
* Долорес Арсенова
* Станимитр Илчев
* Иво Атанасов
* Тодор Шабански
* Гълъбин Боевски
* Румен Леонидов
* Стоян Александров
* Константин Коцев
* Мими Иванова
* Павел Поппандов
* Велко Кънев
* Виолета Гиндева
* Румен Луканов
* Иван Такев
* Милен Велчев



* Калин Катев
* Стойко Пеев
* Никола Анастасов
* Здравко от Ритон
* Вежди Рашидов
* Сашка Васева
* Ирен Онтева
* Бойко Василев
* Део
* Николай Камов
* Гергана Полежанова
* ген. Михо Михов
* Ивайло Христов
* акад. Благовест Сендов
* Никола Филчев
* Васил Михайлов
* Евтим Милошов
* Радо Шишарката
* Елена Гаврилова
* Григор Вачков
* Станислав Стратиев



* Любо Шарланджиев
* Невена Коканова
* Ива Екимова
* Видин Даскалов
* Румен Петков
* Ваня Щерева
* Галя и Миро от Каризма
* Румънеца
* Веско Маринов
* Маша Илиева
* Мадлен Пенева
* Елена Гърбева
* Тончо Токмакчиев
* Весела Лечева
* митрополит Кирил
* Орлин Горанов
* Таня Боева
* Устата
* Данчо от „Аламинут“

„Беласица“ (Петрич) · „Берое“ (Ст.Загора) · „Ботев“ (Пловдив) · „Видима-Раковски“ (Севлиево) · „Вихрен“ (Сандански) · „Левски“ (София) · „Литекс“ (Ловеч) · „Локомотив“ (Пловдив) · „Локомотив“ (София) · „Марек“ (Дупница) · „Пирин“ (Благоевград) · „Славия“ (София) · „Спартак“ (Варна) · „ЦСКА“ (София) · „Черно море“ (Варна) · „Черноморец“ (Бургас)
Представяне на ЦСКА, АС-23 и Чавдар по сезони

АС-23 - 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943

Чавдар - 1944 • 1945 • 1946 • 1947

ЦСКА - 1948 • 1948/49 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1958/59 • 1959/60 • 1960/61 • 1961/62 • 1962/63 • 1963/64 • 1964/65 • 1965/66 • 1966/67 • 1967/68 • 1968/69 • 1969/70 • 1970/71 • 1971/72 • 1972/73 • 1973/74 • 1974/75 • 1975/76 • 1976/77 • 1977/78 • 1978/79 • 1979/80 • 1980/81 • 1981/82 • 1982/83 • 1983/84 • 1984/85 • 1985/86 • 1986/87 • 1987/88 • 1988/89 • 1989/90 • 1990/91 • 1991/92 • 1992/93 • 1993/94 • 1994/95 • 1995/96 • 1996/97 • 1997/98 • 1998/99 • 1999/00 • 2000/01 • 2001/02 • 2002/03 • 2003/04 • 2004/05 • 2005/06 • 2006/07 • 2007/08


източник:wikipedia

https://thoptvpc.com/notecable-amazon-m ... ter-crack/

zahidqureshi8519
Юноша
 
Мнения: 7
Регистриран на: Вто Мар 15, 2022 10:52 am
Отбор: ds

Следваща

Назад към Футбол

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 14 госта


С подкрепата на