Честит празник БЪЛГАРИ!
Публикувано на: Вто Мар 03, 2009 10:14 amЧестит 3-ти март на всички българи! Това е денят, който много поколения са очаквали напразно през живота си стотици години. Денят, в който родината ни е почувствата свободата. Свобода така изстрадана от герои, като Левски, Ботев, Каравелов и много други знайни и незнайни борци за свобода.
На този ден трябва да си стиснем ръцете и да се поздравим един друг с това, че сме потомци на славни прадеди. На този ден трябва да забравим омразата помежду си, разделението, което управниците в своя изгода насаждат. Да забравим различията, така както го правим, когато националния отбор по футбол бие зад граница. Трябва да се научим да се гордеем с това, че сме българи, а не да се срамуваме. И да продължаваме да славим името на нацията с труд, честност, ценностна система и доброта.
История:
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война.
Пълномощници от руска страна са граф. Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибунално княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). По договора България е населена от 4 800 000 човека.
Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор, юли 1878 г.
В отдел "Краезнание" на библиотека "Л.Каравелов" са запазени няколко стари русенски издания, които представляват интересен извор на информация за Освобождението на нашия град през 1878г., както и за честването на този голям празник от русенци през следващите свободни години.
За влизането на руските войски в Русе и за тържествената литургия, отслужена от митропополит Григорий в тяхна чест, научаваме от вестник "Славянин", 9 февруари 1880г. В книгата "Лира - исторически и обстоятелствени стихотворения" от Михаил Стефанович, издадена в печатницата на Н.К.Жейнов 1880г. е публикуван химн, изпят от Русенски певчески хор по случай победоносното влизане на генерал Тотлебен в Русе. Изключително богата на факти е книгата "Русе в зората на Освобождението", 1928г., под редакцията на Спас Ганев,
по повод 50 годишнината от Освобождението на града ни. От нея научаваме за " минната атака на 8 юни 1877г. над Русе; за действията на освободителите моряци по Дунава; за влизането на руснаците в Русе от четири страни и тържественото им посрещане". За ожесточените
боеве, които частите на Русчушкия отряд водят в околностите на града, научаваме от биографическото илюстровано списание "Поборник-опълченец" от 1898г. От в. "Пробуда", 27 февруари 1923г., разбираме, че в Русе е учреден Комитет по случай Освобождението на България, който взема интересни решения. Въпреки студеното време Денят на Освобождението се отбелязва по подобаващ начин и през 1940г. (в. "Народна борба", 4 март,1940). В катедралния храм панахида и молебен отслужва митрополит Михаил. Присъстват консулското тяло официални лица, представители на иноверни общини. Празненството завършва с манифестация до паметника на Свободата, където под звуците на церемониален марш венци полагат армията, Общината, учащи. Но особено интересен е в."Летопис" от 2 декември 1933г., в който са публикувани няколко страници от архива на сина на Баба Тонка - Никола Обретенов. В своите записки той се връща към дните на най-ожесточените бомбардировки на Русчук от руската дългобойна артилерия на 28, 29 и 30 август 1877г., когато турската махала била почти срината
със земята. Това озверило турските управници, пише Никола Обретенов, и те решили да избият цялото българско население в града. За тази цел накарали всички българи да напуснат домовете си и да излязат в полето до Владиковата бахча (сега Парка на младежта), където
прекарали няколко дни и нощи. Русчуклията Иван Ведър, който знаел много чужди езици и изпълнявал служба при външната кореспонденция на валията, бил познат с консулите. Отишъл той при италиянския консул, с когото членували в масонската ложа, за съвет как да постъпят,
за да спасят населението. Решили да направят нещо като комисия, като поканили в нея влиятелния турчин Хаджи Мехмед Алия. Тази комисия, придружена от няколко българки се представила на Делвер паша, който командвал египетската войска, разположена по укрепленията на Липник, Гагаля, Червена вода и Щръклево. Когато влизали при пашата, Иван Ведър и италиянския консул направили масонския знак. Пашата им отговорил със същия, разпитал ги и обещал братско съдействие. В тази комисия била и Баба Тонка. Арабският паша квартирувал в Левента. Докато комисията се върнала от Левента, намерили българското население заградено от арабски войници, които ги пазили от черкезите и башибузуците. Така, благодарение на масонството, на италиянския консул Енрико де Губернатис и на Иван Ведър, било спасено от явна смърт русенското население, само няколко месеца преди Освобождението на България.
На този ден трябва да си стиснем ръцете и да се поздравим един друг с това, че сме потомци на славни прадеди. На този ден трябва да забравим омразата помежду си, разделението, което управниците в своя изгода насаждат. Да забравим различията, така както го правим, когато националния отбор по футбол бие зад граница. Трябва да се научим да се гордеем с това, че сме българи, а не да се срамуваме. И да продължаваме да славим името на нацията с труд, честност, ценностна система и доброта.
История:
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война.
Пълномощници от руска страна са граф. Н.П.Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибунално княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). По договора България е населена от 4 800 000 човека.
Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор, юли 1878 г.
В отдел "Краезнание" на библиотека "Л.Каравелов" са запазени няколко стари русенски издания, които представляват интересен извор на информация за Освобождението на нашия град през 1878г., както и за честването на този голям празник от русенци през следващите свободни години.
За влизането на руските войски в Русе и за тържествената литургия, отслужена от митропополит Григорий в тяхна чест, научаваме от вестник "Славянин", 9 февруари 1880г. В книгата "Лира - исторически и обстоятелствени стихотворения" от Михаил Стефанович, издадена в печатницата на Н.К.Жейнов 1880г. е публикуван химн, изпят от Русенски певчески хор по случай победоносното влизане на генерал Тотлебен в Русе. Изключително богата на факти е книгата "Русе в зората на Освобождението", 1928г., под редакцията на Спас Ганев,
по повод 50 годишнината от Освобождението на града ни. От нея научаваме за " минната атака на 8 юни 1877г. над Русе; за действията на освободителите моряци по Дунава; за влизането на руснаците в Русе от четири страни и тържественото им посрещане". За ожесточените
боеве, които частите на Русчушкия отряд водят в околностите на града, научаваме от биографическото илюстровано списание "Поборник-опълченец" от 1898г. От в. "Пробуда", 27 февруари 1923г., разбираме, че в Русе е учреден Комитет по случай Освобождението на България, който взема интересни решения. Въпреки студеното време Денят на Освобождението се отбелязва по подобаващ начин и през 1940г. (в. "Народна борба", 4 март,1940). В катедралния храм панахида и молебен отслужва митрополит Михаил. Присъстват консулското тяло официални лица, представители на иноверни общини. Празненството завършва с манифестация до паметника на Свободата, където под звуците на церемониален марш венци полагат армията, Общината, учащи. Но особено интересен е в."Летопис" от 2 декември 1933г., в който са публикувани няколко страници от архива на сина на Баба Тонка - Никола Обретенов. В своите записки той се връща към дните на най-ожесточените бомбардировки на Русчук от руската дългобойна артилерия на 28, 29 и 30 август 1877г., когато турската махала била почти срината
със земята. Това озверило турските управници, пише Никола Обретенов, и те решили да избият цялото българско население в града. За тази цел накарали всички българи да напуснат домовете си и да излязат в полето до Владиковата бахча (сега Парка на младежта), където
прекарали няколко дни и нощи. Русчуклията Иван Ведър, който знаел много чужди езици и изпълнявал служба при външната кореспонденция на валията, бил познат с консулите. Отишъл той при италиянския консул, с когото членували в масонската ложа, за съвет как да постъпят,
за да спасят населението. Решили да направят нещо като комисия, като поканили в нея влиятелния турчин Хаджи Мехмед Алия. Тази комисия, придружена от няколко българки се представила на Делвер паша, който командвал египетската войска, разположена по укрепленията на Липник, Гагаля, Червена вода и Щръклево. Когато влизали при пашата, Иван Ведър и италиянския консул направили масонския знак. Пашата им отговорил със същия, разпитал ги и обещал братско съдействие. В тази комисия била и Баба Тонка. Арабският паша квартирувал в Левента. Докато комисията се върнала от Левента, намерили българското население заградено от арабски войници, които ги пазили от черкезите и башибузуците. Така, благодарение на масонството, на италиянския консул Енрико де Губернатис и на Иван Ведър, било спасено от явна смърт русенското население, само няколко месеца преди Освобождението на България.
