Нека ако админа е навит тази статия да остане винаги най-отгоре в началната страница, а всички нови под нея. Винаги когато вляза в играта и си припомня тези стихове на Вазов се чувствам горд че съм българин, а това все по-рядко започва да се случва. Лошо е когато национална гордост по-скоро се свързва с миналото, от колкото с настоящето.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.